В долината на смъртта

— Боже в Небесата, каква радост ще бъде за тях! — извика Анита.

— Предчувствам само, че за някои от тях смъртта ще е по-добра от свободата. Да се върнем при нашите пленници!

Олд Файерхенд държеше бича в ръка.

— Сега ще се позабавляваме малко с тези почтени люде — каза той после. — Но за тая цел тук е твърде тясно, хайде да навестим фамозната «зала», в която бяхме най-напред!

Олд Файерхенд сграбчи Хуанито и го метна като чувал на рамото си. Херман вдигна старата, а Анита взе свещта. Така се отправиха към «залата», където сложиха пленниците на пода. После вързаха Хуанито по такъв начин, че гърбът му да не е защитен от ласото.

— Какво означава това? — заруга той.

— Скоро ще узнаеш, драги мой.

— Настоявам да бъда освободен! Сеньор Ролан ще дойде още днес… той ще отмъсти за мен.

— Де да дойдеше, много щеше да ми е приятно! За съжаление обаче той е все още възпрепятстван.

— Какво знаете за него?

— Твърде много. Беше за запътил нагоре към Синята вода. Но там не можа да постигне намеренията си и бе принуден да бяга. Сега е преследван, като аз избързах пред преследвачите, за да мога час по-скоро да завържа едно мило запознанство с теб.

— Значи изобщо не сте възнамерявал да купувате живак?

— Какво ще го правя тоя живак? Тук ти се остави здравата да бъдеш баламосан.

— Поврага!

— Да. Положението ти не е най-доброто. Имам някак си предчувствието, че скоро ще ти бъде стъкмена нова кърпа за врат, и че ще предадеш Богу дух на място, което се намира няколко стъпки над земята.

— Надсмивам се над приказките ти. Мога да си бъда съвсем спокоен. Кой ще ме обвини в някое прегрешение?

— Аз самият. Ти ще ми изпееш всичко, което ти тежи на съвестта. Впрочем и аз мога да се явя като обвинител. Ти искаше да ни отровиш.

— Лъжа!

— Ние ще изследваме месото.

— И преди туй ще турите отровата, нали? Така вината ще падне върху нас!

— Човече, ти наистина си един пъклен злодей! От теб и Дявола може да се поучи. Но да не си губим времето на вятъра! Имаме доста работа. Та отговори ми сега, от колко време си на служба при Ролан?

Хуанито замълча дори и когато Олд Файерхенд повтори въпроса си.

— Е — каза ловецът, — ще опитам тогава при донята. Дамите обикновено са по-учтиви. И тъй, сеньора, от колко време е на работа този мъж при вашия господар?

Старата също не отговори.

— Аха, малко комедия ли искате да ми разиграете? Съгласен съм. Само че ролята ще завърши доста плачевно. С други думи имам намерение да ви поразвържа езиците.

Той се обърна към Анита.

— Прощавайте, сеньорита, че няма да мога да и спестя един тягостен миг! Аз уважавам човека дори във врага си. Тези две създания обаче са лишени от всякаква човечност и не заслужават да бъдат третирани като хора. Този бич лепне от кръвта на невинни затворници. Аз само ще постъпя справедливо, ако го използвам като средство да отворя устата на тези хора.