В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Изявлението тутакси възвърна говора на Хуанито.
— Да не би да се тъкмите да ни линчувате? — извика той. — Само посмейте!
— Ще посмея. За всеки отговор, за който ми оставаш длъжник, получаваш един удар. Внимавай! Веднага ще разбереш, че работата е сериозна.
Олд Файерхенд обърна съпротивляващия се Хуанито, сложи левия крак на рамото му и хвана удобно камшика.
— Тъй! А сега питам за последен път. Откога заемаш поста си при твоя господар?
Никакъв отговор.
Тогава бичът изсвистя и стаята прокънтя от един ужасен крясък. Удареният прехапа устни, за да не изкрещи отново, и пое свирещо дъх. Дори старата бе изревала с него.
— Е, отговора! — настоя Олд Файерхенд, като издигна заплашително бича. — Иначе ще получиш три удара, вместо само един!
— От… от… вече… вече пет години — прозвуча разтреперан от болка и ярост гласът му.
— Познаваш ли някой си Уилкинс?
— Не.
Ударите бяха оказали своето въздействие. Хуанито отговаряше, макар да не казваше истината.
— Или някакъв Адлер?
— Не.
— Съветвам те, бъди откровен!
— Мога да кажа само онова, което знам.
— Ами казвай го тогава! Къде се намира живачната мина?
— Това не знам.
— Къде са работниците?
— Нямам представа.
— Че нали си надзирател!
— Нещата, за които питате, са тайна на сеньор Ролан.
— Ти сам се нарече негов довереник.
— Такъв съм, но само не в това отношение.
— Тогава сигурно не ти е известно и къде се намира входът за живачния рудник?
— Така е.
Хуанито може би смяташе, че с тези лъжи ще се отърве, ала тозчас получи по гърба нов тежък удар.
— Зная! Зная! — изрева.
— Е, къде?
— В щерната.
— Ключове необходими ли са?
— Да, моят ключ-майка.
— Всеки миг, който оставим невинните жертви още да изнемогват, е престъпление. Доня Анита, страх ли ще ви е, ако ви оставя един час насаме с тази старица?
— О, не, сеньор! Та нали ще сте наблизо.
— Хем да не я развържете! Най-добре въобще да не й отговаряте! За всеки случай задръжте револвера ми! През това време ние ще отидем в рудника да освободим клетниците. Ти, Хуанито, ще ни водиш. Само не си мисли да подириш спасение с някоя задна мисъл! Имаш си работа с хора, които те превъзхождат. Елате, мастър Адлерхорст!
След като даде на Анита още няколко указания за линията на поведение, Олд Файерхенд отнесе Хуанито в неговата стая, окова му ръцете и краката с намерените преди туй белезници и пранги и едва тогава го освободи от ласото.
После се снабдиха с фенери, направиха и останалите необходими приготовления и започнаха трудната разузнавателна обиколка.
15. Това е пъкълът!
Олд Файерхенд имаше намерението да се отправи веднага към щерната, ала когато минаваха край вратата, зад която според сведенията на Анита се намираше стаята на Ролан, му дойде друга идея. Той нареди на Херман да го почака с Хуанито и отключи с главния ключ.
Един от взетите фенери му предоставяше необходимата светлина. Той искаше да види дали няма да се намери някакъв регистър на лицата, които предстоеше да бъдат освободени. Та нали не бе изключено Хуанито да не го разведе навсякъде, а във вътрешността на рудника можеше да има шахти, стълбища и галерии, които без познанията за обстановката на Хуанито да не могат да бъдат открити. После със сигурност можеше да се предположи, че Ролан води някаква книга за предприятието си, а в нея трябвало да са записани имената на хората, които Олд Файерхенд търсеше.
Мебелировката на стаята подсказваше, че тя биваше ползвана като всекидневна и спалня. Документи обаче нямаше. С нея граничеше второ помещение, на чиято маса лежаха разни книги, тефтери и други бумаги.
Един от тефтерите носеше надпис «Работници — справки». Той съдържаше точни бележки кой колко е изработил през съответния ден. Редом с това стояха имената: Роза, Мерседес, Кристина, Паулина и Аугуста, а на следващата страница — няколко мъжки имена: Адлер, Уилкинс и «Индианеца».
Олд Файерхенд кимна доволен на себе си. Най-сетне беше открил двамата мъже, които толкова дълго и напразно бяха търсени: Адлер и Уилкинс.
Тъй като срещу всяко име бе цитирано занятието на въпросния, Олд Файерхенд и по този пункт доби потребната яснота. И тъй, той се върна удовлетворен при Адлерхорст и Хуанито.
Сега тримата се отправиха към щерната в двора.
— Как се стига там долу? — попита Олд Файерхенд.
— С онази стълба — отговори Хуанито.
— Първо ще направя един оглед. Виждаш, че съм взел камшика със себе си. При всяка дума и движение, което не ми отърва, той ще заиграе по теб. Така че не се опитвай да ме измамиш или да не говорим пък да ме вкараш в някоя клопка! Мастър Херман, изчакайте временно тук с него!