Хари Потър и огненият бокал

Хари все пак наметна мантията невидимка още в спалнята, слезе долу и двамата с Хърмаяни поеха към Хогсмийд. Чувстваше се изумително свободен под мантията, а като влизаха в селото, гледаше как другите ученици минават покрай тях, повечето със значките в подкрепа на Седрик Дигъри, но този път нямаше злобни подмятания по адрес на Хари и никой не се сещаше да напомня за оная глупава статия.

— Сега всички гледат към мен — негодуваше Хърмаяни, докато излизаха от сладкарница „Меденото царство“ и ядяха шоколадови бонбони с пълнеж. — Мислят, че си говоря сама.

— Ами не си мърдай толкова много устните.

— Стига де! Моля те, свали поне за малко тая мантия! Никой няма да те безпокои тук.

— Така ли мислиш? — попита Хари. — Я погледни зад себе си.

Рита Скийтър и фотографът тъкмо излизаха от „Трите метли“. Като си говореха тихичко, те минаха точно покрай Хърмаяни, без да я погледнат. Хари отстъпи към стената на „Меденото царство“, да не би Рита Скийтър да го закачи с чантата от крокодилска кожа.

Когато двамата се отдалечиха, той се обади:

— Тя е отседнала в селото. Бас държа, че е дошла да гледа първото изпитание.

Като произнесе тези думи, в стомаха му се надигна гореща вълна от разтопена паника, но не сподели това с Хърмаяни. Досега не бяха обсъждали предстоящото изпитание, защото на Хари му се струваше, че тя не желае и да мисли за това.

— Махнаха се — уведоми го Хърмаяни, гледайки право през него към края на главната улица. — Хайде да идем да пийнем по един бирен шейк в „Трите метли“. Ще ни постопли. Изобщо не е необходимо да разговаряш с Рон — сърдито добави тя, доловила причината за мълчанието му.

В „Трите метли“ беше претъпкано главно с ученици от „Хогуортс“, наслаждаващи се на свободния си следобед, но имаше и някакви магьосници, които Хари май не бе виждал досега. Той предположи, че като единственото изцяло магьосническо британско село, Хогсмийд дава убежище на разни стари вещици, които не умееха да прикриват същността си в света на обикновените хора.

Беше му много трудно да се движи през тълпата с мантията невидимка, защото можеше случайно да настъпи някого и да предизвика неудобни въпроси. Бавно се промъкваше до една незаета маса в ъгъла, докато Хърмаяни отиде да купи питиетата. Още на влизане Хари бе забелязал Рон, който седеше на една маса с Фред, Джордж и Лий Джордън. Потискайки желанието си да залепи един як шамар по тила на Рон, най-сетне стигна до масата и се настани.

Малко по-късно при него дойде Хърмаяни и пъхна бирения шейк под мантията му.

— Изглеждам много глупаво, като седя тук сама — прошепна тя. — Добре че си взех малко работа.

И тя измъкна една тетрадка, в която водеше на отчет членовете на СМРАД. Хари забеляза своето име и това на Рон най-отгоре в съвсем краткия списък. Струваше му се, че е било много отдавна, когато седяха заедно и правеха ония предсказания, а Хърмаяни се появи изневиделица и ги обяви за секретар и ковчежник на организацията си.