Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Шумът от течаща вода и осъзнаването на собственото му тяло го върнаха към спомена за една друга жена. Беше в Сараево през август 1992 година, по време на едно кратко и опасно пътуване. За участие в евакуацията на монсиньор Франьо Павелич, хърватски архиепископ, много ценен от папата. Павелич беше заплашван и от босненските мюсюлмани, и от сърбите. Трябваше да им дадат десет хиляди германски марки, за да се съгласят прелатът да отиде в Загреб, без да бъде застрелян на границата, нещо, което се беше случило с помощника му — монсиньор Йешик беше застрелян от снайперист. Кварт пристигна с хеликоптер на ООН, с въоръжен ескорт и парите в куфарче, окачено с верига за китката му. Това беше най-жестокият период на Сараево, артилерийски обстрел, включително и по опашките за хляб, по двадесет-тридесет убити на ден и стотици ранени, струпани в коридорите на болницата, без електричество или лекарства. В гробищата нямаше място и заравяха жертвите на футболните стадиони. Ясмина не беше точно проститутка. Имаше жени, които предлагаха услугите си като преводачки на журналисти и дипломати в хотел „Холидей Ин“ и те често включваха и нещо повече в замяна на консерва или пакет цигари. Окуражена от свещеническото му облекло, Ясмина доближи Кварт и му разказа една от онези широко разпространени в обсадения град истории: за бащата-инвалид, войната, глада. Кварт обеща да й осигури цигари и храна и тя се върна същата вечер, облечена в черно, за да се предпази от снайперистите. За шепа марки Квартт й купи пакет „Марлборо“ и няколко военни дажби. Същата нощ в стаите имаше течаща вода и тя го попита дали може да си вземе душ, захапала юмрука си. Съблече се на светлината на свещта и стоя под водата, докато той я наблюдаваше очарован. Беше руса, с бяла кожа и големи гърди. Докато водата се стичаше по тялото й, тя се обърна и погледна Кварт с усмивка на благодарност и покана. Но той не помръдна, опрял гръб във вратата, само се усмихна. Онзи път не беше въпрос на правила. Просто не можеш да приемеш някои неща в замяна само на храна и цигари. Затова, когато тя се облече, те слязоха в бара на хотела и в светлината на друга свещ, изпиха половин бутилка бренди, докато отвън падаха сръбските бомби. После Ясмина целуна набързо свещеника по устните и потъна в сенките.
Сенки и женски лица. Кварт се почувства по-добре от студената вода, която се стичаше по лицето и тялото му. Той държеше наранената си ръка далеч от водата, отпусната върху плочките на стената. Постоя така известно време, докато кожата му настръхна, после излезе изпод душа и се отръска. Леко попи водата с кърпа и легна на леглото по гръб. Голото му тяло усещаше влажните чаршафи. Сложи наранената си ръка между бедрата и почувства как плътта му нараства и се втвърдява от мисли и спомени. Виждаше един мъж, вървящ между две светлини, самотен рицар-тамплиер на високото плато, под лишеното от бог небе. Затвори очи, изпълнен с безпокойство. Опита да се моли, но едва преодоляваше паузите между думите. Чувстваше огромна самота. И тиха, отчаяна мъка.
Х
In ictu oculi1
Погледни тази къща. Построена е от Светия дух.
Магически бариери я пазят.