Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Е, колкото до тази история, Гуси била една много високопоставена дама. Всъщност, тя първа успяла да избяга от острова. Тъкмо започвала да дялка дървения крак на пирата, едва успяла да оформи кила, и я взел „Сейнт Томас“ — целият екипаж бил холандски, всичките били много руси и никой не й разбирал нито дума. Но капитанът… да, той не бил холандец, датчанин бил, и, разбира се, също бил рус, но владеел универсалния език, а това бил единственият език, който Гуси говорела свободно. — Дъглас се наведе и отново целуна жена си.
— За френския ли говориш, Дъглас?
— Не, Алекс, не — обади се Райдър от вратата. — Брат ми говори за езика на любовта.
Софи изгледа съпруга си, после бутилката, отпусна се по гръб с притворени очи и изпъшка.
— Ще ме приемете ли на празненството? — попита Райдър.
— Ти нали каза, че цял ден си зает — сряза го Софи, все още със затворени очи.
— Да, бях зает целия ден. Но вече минава пет часът.
— Вземи — рече Дъглас и подаде на брат си полупразната бутилка.
Но Райдър нямаше никакво намерение да се напива — за разгонен мъж това би било истинска катастрофа. Цели десет минути стоя и ги гледа от вратата и беше направо очарован — Софи беше пияна. Беше я чул да се смее — и този скъп, весел звук направо бе стоплил душата му. Дявол да го вземе, утре всички щяха да се чувстват отвратително, но дотогава оставаше още толкова време… Така че вдигна бутилката, престори се, че допива останалото бренди, сетне я занесе на шкафа, взе оттам още една и я донесе.
— Разкажи ни какво станало с еднокракия пират — подкани го Алекс. — Сигурна съм, че Дъглас не знае. Искам да разбера какво е станало с Браси. А Дъглас през цялото време избягва да ми отговори и все ми разказва разни други истории.
— Историята на Браси всъщност е представена долу в парка.
— За какво говориш? — попита Софи, все още отбягвайки погледа му.
— В потайните кътчета на градината са скрити различни групи статуи. Не си ли ги виждала, Софи? Донесъл ги собственият ни чичо Брандън — нали знаеш, тоя, дето ми завеща Кимбърли Хол. Хайде да идем да ти ги покажа и като се върнем, ще разкажеш на Алекс.
— Отлична идея — съгласи се графът и се повдигна на лакът. В този момент Райдър осъзна, че брат му изобщо не е пиян — мошеникът му, той просто безкрайно се забавляваше: леко прокара пръсти по ръката на жена си, после нагоре към рамото, сетне пръстите му нежно докоснаха ухото й… Без съмнение, подло копеле беше Дъглас. Райдър му се усмихна, протегна ръка на Софи, дръпна я така, че тя политна към него, задържа я за миг в прегръдката си, после повдигна брадичката й с пръсти, целуна я и я пусна.
Софи изглеждаше много разтревожена, леко залитна и попита:
— Какви са тия статуи, Райдър? Да няма някоя статуя на Браси? Възможно ли е това? И защо пък точно на Браси, а не на Гуси например?
— Ще видиш — отвърна Райдър и добави: — Дъглас, погрижи се добре за жена си. — И изведе Софи. И в мига, в който затвори вратата, дочу как Алекс се кикоти.
— Предполагам, че причината за тази пиянска оргия е нещо ужасно отвратително, така ли е?
— Причината беше майка ти — отвърна Софи.
— Напълно ви разбирам.
— А ти наистина ли ще ми покажеш Браси?
— Ще ти покажа всичко, което поискаш да видиш — успокои я той.
Поведе я по тесните пътеки на парка. Дърветата бяха засадени толкова нагъсто, че се преплитаха като балдахин над главите им.
— Красиво е тук — рече тя. — Този кът не го знаех. Защо е скрит така умело?
— Ще видиш — отвърна Райдър.
Тя разгледа първата статуя — всъщност, първата двойка статуи. Жената беше яхнала мъжа през бедрата, гръбнакът й бе извит като на котка, мраморните й коси бяха разпуснати, а ръцете му сякаш тъкмо я приповдигаха от пениса.
— Направо ужасно — въздъхна Софи.
Но гласът й съвсем не беше ужасен — даже напротив, прозвуча много заинтересувано. Тя отново леко залитна, Райдър я прихвана през кръста и я притисна към себе си.
— Както виждаш, Софи, той е вътре в нея. Съвсем не е зле за една статуя — да застинеш във вечността, замръзнал в спазмите на страстта.
— Да, но това изглежда трудно.
— Глупости. Искаш ли да го опитаме, или ще разгледаш и други статуи? Има още много, най-различни.
Тя кимна, учуди се на себе си, задето е кимнала, и пъхна ръката си в неговата. Райдър почувства до болка познат пристъп на страст, но и на нежност, което го накара да смръщи вежди. Не беше честно това, което правеше — възползваше се, че е пияна. Но какво значение имаше?