Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Спиърс се прокашля и заобяснява с плътния си глас:
— Пиратът Черната брада е прякорът на мъж, носещ името Едуард Тийч. По всичко личи, че именно той е в предните позиции на цялата ситуация — ако ме разбирате какво имам предвид.
— Не, не разбирам, но това на теб никога не ти е пречело. Продължавай, Спиърс.
— Милорд, аз разговарях по-обстойно с доктор Рейвън. Изглежда, че Джеси не е имала просто халюцинации. Явно тя си спомня ужасяващи подробности от своето минало — подробности, които като момиче не е искала да запомни. Очевидно тя е легнала болна непосредствено след това ужасно преживяване, а на сутринта се е събудила и вече не е имала никакъв спомен. Господин Баджър е съгласен с мен, че едно дете просто трябва да забрави, за да оцелее. Госпожа Маги обаче смята, че треската с висока температура в детството на Джеси е причината тя да забрави всичко. Сегашният удар по главата, според госпожа Маги, е върнал паметта й за случилото се.
— А какво мисли Сампсън? — попита дукесата и разгърна в скута си малката, изящно скроена ризка, която според съпруга й щеше да бъде съсипана от лигите на Чарлз само час след обличането й.
— Когато му поискахме мнението по този въпрос, господин Сампсън каза, че според него онова, което било важно, е госпожа Джеси да ни разкаже повече за този тип, Черната брада. И тогава, да го вземели дяволите, сме щели да разберем каква е неговата връзка с онази ужасна случка от детството й. Както знаете, господин Сампсън обикновено не зачита каквито и да било странични обстоятелства и кара право към целта.
Внимателно заслушана в тези размишления, дукесата не трепна дори когато котката Езми скочи в скута й, сви се на кълбо в средата на ръкоделието й и започна да се мие. Тя само спокойно погали Езми, която започна така силно да мърка, че събуди Чарлз, а той погледна първо към баща си, после Спиърс и сърцераздирателно се разрева.
— Предполагам, че младият господар е готов за следобедното си хранене — каза Спиърс.
— Той е едно истинско малко гадинче — отвърна Маркъс. — Дукесо, аз ще взема тая проклетница Езми, ако ти би искала да се погрижиш за него.
— Нямам друг избор — каза дукесата и се изправи. — Американските представители на фамилията Уиндам ще пристигнат съвсем скоро, Спиърс. Тогава ще получим отговори на всичките ни въпроси. — После добави, поглеждайки съпруга си: — Скъпи мой, боя се, че Езми изобщо няма намерение да лежи кротко, докато ти я галиш.
Сложил котката вече в своя скут, Маркъс я гледаше вторачено, докато тя съсредоточено драскаше краката му.
— Да-а, съпругата и котката… — отбеляза философски той, сякаш на стаята, докато потриваше Езми под брадичката. — Почти никога не мога да различа драскотините на едната от драскотините на другата.
— А пък ти, уважаеми — каза спокойно дукесата, докато се навеждаше да вземе ревящия, си син, — почти никога не успяваш да усетиш кога си на ръба да вбесиш някого.
Маркъс избухна в смях и избута Езми, която фучейки, се изправи върху краката му, впи за последно нокти в тях и леко скочи на земята.
— Аз има още да ти лазя по нервите, дукесо — каза той. — Единственото, което искам, е да смъквам тази твоя ведра и спокойна фасада поне по веднъж седмично. Ще бъда доволен и само на една малка случка седмично.
— Дукесата, милорд — Спиърс се изправи изопнато и надуто, като гледаше под око седналия си господар, който се хилеше точно като чревоугодник в стая, пълна с лакомства, — сега ще даде на сина ви да бозае. Тогава…
— „Да бозае“, Спиърс? Мили Боже, та това звучи направо библейски.
— Маркъс — обади се дукесата, докато люлееше Чарлз в ръце, — много се съмнявам, че ти би познал нещо, цитирано от библията, даже и да ти го пъхнат точно под носа.
— Спиърс — каза Маркъс, — ти изглеждаш така надут от ярост, че още малко, и ще се пръснеш. Кога най-сетне ще разбереш, че дукесата няма изобщо никаква нужда от твоето покровителство? Защо не вземете да се разкарате от тук? Оставете ме на спокойствие с тая проклета котка.
Дукесата се разсмя, притисна своя син към гърдите си и излезе от стаята. Спиърс, все още с високо вдигната глава, се измъкна плътно зад нея.
Баджър подаде на Джеси изящна чиния от севърски порцелан. Тя погледна в нея и устата й се напълни със слюнки:
— Твоите кифли, Баджър, със сметанов крем… О, Господи, това е прекрасно! Главата ми даже и да мисли да ме боли, сега вече със сигурност ще се откаже.
— Тези кифли са известни със своя възстановителен ефект — обясни Баджър, погледна Джеси в очите и й кимна, след което се обърна да сервира и на останалите.