Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
— На този оток ще му трябва известно време, за да спадне, госпожо Уиндам.
— Моля, наричайте ме просто Джеси. Всички така ме наричат, дори и Антъни. Сигурно и конете биха го направили, ако можеха да говорят.
— Много добре — каза доктор Рейвън, като продължаваше леко да докосва с пръсти подутината. — Знаете ли, дребосъкът Антъни вчера съчини първата си песничка. Майка му просто не може да се нарадва. Всъщност доста остроумна песничка. Разказва за това как баща му изнасял реч в Камарата на лордовете и всички заспали.
— Предполагам, че Маркъс не я намира за толкова остроумна, колкото дукесата — подхвърли усмихнато Джеймс.
— Трудно ми беше да преценя — отвърна доктор Рейвън. — Той грабна Антъни под мишница и му каза, че ей сега ще го хвърли в езерото. Виж сега, Джеси, ето какво ще трябва да правиш през следващите три дни…
— Гадно е, Джеймс.
— Знам. Изпий го.
Тя изгълта кафеникавата течност, приготвена по една от прочутите рецепти на господин Баджър, която им беше казала госпожа Катсдор, и се отпусна върху възглавниците.
— О, Господи, това ще накара и най-пропадналия грешник да се поправи. Та то е по-отвратително дори от оная течност за махмурлука, която тогава ме накара да погълна.
— Господин Баджър твърди, че давал това на Негова светлост винаги когато се чувствал зле — обясни госпожа Катсдор. — Това превръщало Негова светлост в кротко агънце, поне за около час. Щом обаче Негова светлост ставал кротък като агънце, всички в къщата започвали да се притесняват, даже и миячката в кухнята. Ето, сега ще ви дам да хапнете една вкусна и лека супа, госпожо Джеймс.
Джеси изяде супата, прозя се широко и заспа доста рано. Около час след това Джеймс, който си четеше до нея в леглото, внезапно се смрази, усетил докосването на нейните пръсти по корема му. Втрещен, той погледна към нея. Изглеждаше дълбоко заспала. И все пак пръстите й мърдаха, вече се движеха надолу, през окосмяването по слабините му, и още по-надолу, докато не започна леко да го докосва с върха на пръстите си. Той изпусна шумна струя въздух и се усети, че за миг беше спрял да диша, след което се отпусна върху възглавницата. Сега тя го галеше, обвиваше го с ръка и на него му се стори, че ще издъхне от такова неописуемо удоволствие. И тя правеше всичко това в съня си? Докато беше ранена? Ами да, нали беше ударена по главата, ето я причината, тя не знаеше какво прави, тя изобщо не можеше да си даде сметка какво… Той изстена, когато пръстите й го притиснаха малко повече и пак започнаха да се движат, да го докосват, да го галят. Не можеше повече.
— Джеси, трябва да спреш, защото няма да издържа много. О, Господи, това е прекрасно… Не, не спирай, никога не спирай.
— Добре, няма.
Той насмалко не изскочи от кожата си. Просто невероятният шок от гласа й рязко го изтръгна от неистовия напор, който вече го тласкаше към оргазъм.
— Джеси, ах, ти, проклета гадино!
— Да, може и да съм. От много време ми се искаше да ти направя това, Джеймс. Харесва ли ти?
— Ти си болна. Господи, толкова ми харесва… Ти трябва да почиваш. Не бива да ме подлудяваш по такъв начин. Не спирай, Джеси, не спирай… — Той стенеше.
— Не, няма да спирам. Харесва ми да те гледам в този момент, Джеймс. Главата все още ме боли мъничко, но не достатъчно, за да ме накара само да лежа. Искам да те докосвам. Нали нямаш нищо против?
— Но ти си болна. Много ми харесва, Джеси, ако обаче сега не спреш, само ще свърша напразно. Не ми се иска да спираш, но пък от друга страна, ако спреш, тогава ще бъда отчаян само за една-две минути, докато вляза в теб. Тогава всичко отново ще бъде прекрасно и аз няма защо да се спирам.
— Добре, Джеймс.
Той я издърпа върху себе си, отметна нощницата назад през главата й и каза:
— Сложи ме в себе си, Джеси. Точно така, бавно, бавничко.
Жена му преди броени часове си бе ударила главата, а ето че сега го яхваше — бавно, разбира се — и започваше да се движи, което явно й доставяше удоволствие. Той погали гърдите й, пристегна ръце около кръста й, после продължи надолу, докато я напипа, и взе да я гали, а тя започна да диша тежко, да го придърпва още по-навътре в себе си, да се движи върху него, и той каза с ясен глас:
— Джеси, сега ти е време да стигнеш връхната точка, разбра ли ме?
— Сега?
— Да, сега.
— Добре.
Тя изглеждаше поразена, когато отметна назад глава, с тази нейна буйна червена коса, пищно разпиляна по раменете и гърба й. Това отмятане на главата сигурно й беше причинило болка, но той виждаше единствено удоволствието, което трептеше в нея, караше я да вика, да го язди все по-бурно и по-бурно и точно когато тя достигна своя връх, той се потопи във вихъра на собствения си оргазъм.