Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Сега вече знаем какво точно да правим — включи се Маркъс. — Тъй като и дукесата от доста време вече иска някъде да пътува, това е идеалната възможност. Ще направим пътешествие до това място Окракоук и ще открием съкровището на Черната брада.
Маги с въодушевление допълни:
— Точно така. Не сме намирали съкровище вече повече от седем години. Време е да си размърдаме мозъците и да открием още едно. Мисля, че този път бих си пожелала една рубинена огърлица. Какво ще кажеш, Сампсън?
— Ще изглеждаш прекрасно с нея, скъпа моя.
— Аз мога да ви изненадам е някои ястия по местни рецепти — обади се Баджър. — Доколкото съм чул, Джеси, вашите готвачи, които живеят близо до крайбрежието, приготвят така наречената супа от рапани, в която се слагат картофи и моркови. Просто ястие, но може доста да му се услади на човек, ако е измайсторено както трябва. Аз ще ви го направя, когато стигнем в Окракоук.
— О, Маркъс — дукесата замечтано премрежи поглед, — още едно търсене на съкровище и супа от рапани, приготвена от Баджър… Това някакъв вид риба ли е, Баджър?
— Не, това е вид раковина, дукесо, а месото на мекотелото отвътре е онова, което се вади и се прави на супа.
— Аз имам няколко такива раковини — каза Джеси на Антъни. — Можеш да ги вземеш, за да си играеш с тях.
Дукесата продължи:
— Ще пътуваме до Америка. Ще посетим „Маратон“ на Джеймс. Ще се запознаем с родителите на Джеси. О, Боже, ще трябва да видим и майката на Джеймс!
— Съжалявам, дукесо, но последното е просто неизбежно.
— Това си е вече жива неприятност — отбеляза Маркъс. Той се изправи и нервно крачейки, каза на съпругата си: — Това не е нещо, което може да стане за три дни, дукесо. Ще отсъстваме поне три месеца, в най-добрия случай. Пътуването по море винаги крие опасности. Какво ще правим с момчетата?
— Ще се грижим винаги да са в безопасност — обеща Спиърс. — Те обаче трябва да дойдат с нас.
Антъни нададе възторжен крясък и започна да търчи като обезумял из стаята.
— Мастър Антъни — каза Спиърс съвсем тихичко, — ушите на възрастните са прекалено чувствителни, за да бъдат подлагани на такъв тормоз.
Момченцето бързо отиде до мястото, където стоеше баща му — при камината, и се намести до него, без да мърда, точно както и баща му беше застанал съвсем неподвижен. След малко Маркъс пак започна нервно да крачи. Антъни се нареди до него, като упорито се стараеше да върви точно в крак с баща си.
Дукесата каза:
— Ти нали миналата седмица се видя е Алек Карик, Маркъс? Можем да пътуваме до Балтимор на някой от неговите кораби. — Тя се обърна към Джеси: — Барон Карик се ожени за дъщерята на един балтиморски корабостроител точно преди три години. Алек имаше дъщеря от първия си брак, Хали, а сега той и Джени си имат син, Дев Джеймс. Може би фамилията Пакстън ти говори нещо?
— Разбира се. Спомням си, че съм чувала за това как Джени Пакстън се опитвала да управлява корабостроителницата на баща си. Сега, като се върна назад, се сещам, че се говореше и за някакъв англичанин при тях.
— Това е бил Алек. Те прекарват повече време в Англия, отколкото в Америка, но ходят при родителите й поне два пъти в годината. Джени е изключително способна жена. Вместо да пише глупави песнички като жена ми, които само тормозят моя слух на възрастен човек, тя знае как се строят кораби.
Дукесата мило му се усмихна:
— Търсене на съкровище, Маркъс…
— Не съм те виждал с такава мила усмивка откакто ти подарих онзи специален подарък за рождения ти ден миналата година. Помниш ли?
Дукесата не промени изражението си.
— Аз помня всичко, Маркъс. Можеш да не се съмняваш в това.
Графът огледа всички лица около себе си, които го наблюдаваха с очакване. Взря се надолу и към своя син, който беше вдигнал личице към него. Усети тръпката в очите на всички. Усещаше как тази тръпка го гъделичкаше отвътре и него самия.
Той бавно каза, вдигайки Антъни на ръце:
— Може би ще трябва да обмислим това още около година. Какво ще кажеш, Антъни?
— Татко! Не, моля те, недей да правиш така!
Той се разсмя и притисна силно своя син към гърдите си:
— Добре. Ако тръгнем следващата седмица, ще бъде ли достатъчно скоро за теб?
— Молех се да чуя същото и аз — обади се Джеймс.
— Вие всички ще бъдете заедно с нас в тази одисея. Аз също искам да намерим съкровището толкова, колкото и вие, но по-важното за мен е Джеси да се върне в Окракоук и да се опита да унищожи всичките си спомени за онзи Том. Искам тя отново да види старата колиба на брега, да я разгледа добре, да си спомни всяка подробност, за да може после да я забрави по естествен начин и да се справим с този проблем. Иска ми се Маги да е права, че последният удар по главата на Джеси е възвърнал спомените й… Аз сигурно ще успея да я предпазя от нови удари по главата, но сънищата и кошмарите, които я преследват, са извън моя контрол. Искам сънищата й да бъдат свързани с мен, не с онзи демон от миналото. Искам Джеси и аз да можем да се… — Той погледна към Антъни. — Е, разбирате ме какво искам да кажа.