Тайната на Валантайн

Джеймс допълни с трудно скривана горчивина:

— Изглежда, че нашата брачна интимност е възвърнала сънищата й. Това е ужасно. Удоволствието да бъде последвано от такъв кошмарен спомен…

— Съкровище значи, а Джеси? — прошепна Антъни, с очи, потъмнели от вълнение. — Ама съвсем истинско съкровище?

— Да, съкровище. — Джеси усети, че всички в стаята са вторачили погледи в нея. Тя бавно поклати глава. — Има и още един дневник, написан от Черната брада, до който се е добрал някакъв човек на име Червеноокия. Стария Том се запознал с него в Монтего Бей в Ямайка. Червеноокия го бил търсил да се срещнат. Казал му, че притежава третия дневник на Черната брада и че ако ги съберат и трите заедно, ще научат къде си е заровил съкровището Черната брада.

Явно, че Стария Том не е носел никакви дневници със себе си, затова се споразумели Червеноокия да дойде в Окракоук, за да събере своя дневник с тези на Стария Том. Стария Том също беше убеден, че ако двамата съберат дневниците, ще намерят съкровището. Същата онази вечер Червеноокия дойде до къщата на баща ми и Окракоук и се опита да ме отвлече, защото очевидно ме е видял, че излизам от колибата на Стария Том до брега. Сигурно по някакъв начин е разбрал, че аз съм го убила. Навярно се е и сетил, че съм заровила дневниците. Трябвало е да ме отвлече, за да му ги дам. Моето куче, слава Богу, ме спаси, но тогава си ударих лошо главата и загубих съзнание. Когато дойдох на себе си след три дни, моите родители ми казаха, че съм имала ужасна треска с висока температура и че едва не съм умряла. Не си спомням нищо от това.

— Не мислиш ли, че Маги беше права? Че единият удар по главата те е накарал да забравиш, а другият ти е върнал спомените? — каза Баджър.

— Не, кошмарите й се върнаха, след като започнахме да се любим. Не искам това да продължава повече. Така Джеси ще загуби всякакво желание да ляга с мен — унило промълви Джеймс.

Антъни обаче си знаеше своето. Той подскачаше от крак и едва изчакваше възрастните да замълчат:

— Радвам се, че си убила онзи ужасен човек, Джеси, но това не е толкова важно. Важното е съкровището на Черната брада. Знаеш ли, че аз още не съм бил роден, когато мама и татко са намерили другото съкровище, наследството на Уиндам?

— Е, тогава това ще бъде твоето първо търсене на съкровище, Антъни. Мисля, че то съществува, може би някъде около Дупката на Тийч. Трябва само да се върнем там и да изровим дневниците на Черната брада, за да открием къде е заровена цялата плячка. Но дори и тогава може да не открием ключа към загадката, защото нямаме третия дневник. Моят баща ми каза, че мъжът, който се опита да ме отвлече, Червеноокия, щял да лежи в затвора, докато стане на деветдесет години. Затова си мисля, че ще трябва да се оправим само с двата дневника на Черната брада.

Спиърс се надигна:

— Аз попрочетох някои неща за този тип, Черната брада, и открих, че през 1811 един бостънски театър е представил спектакъла „Пиратът Черната брада“. Пълна измислица, естествено, не можах да открия почти никакви правдоподобни описания за него, с изключение на това, че англичаните са го смятали за шотландец, а пък всички останали — за англичанин. Ние всички обаче сме съгласни с Джеси, че този тип, Стария Том, е бил пропаднал и гаден мръсник. Но той явно е притежавал дневниците. Джеси ги е видяла.