Тайната на Валантайн

— Мастър Антъни, когато един кораб се каринира, той се изкарва на брега и се обръща на една страна, за да му се направи ремонт и да се почисти заедно с всичко останало, което има да се прави по него.

Сампсън погледна изненадано съпругата си:

— Ти пък откъде знаеш това, скъпа?

Тя премигна с очи и каза с невинен като на монахиня глас:

— Имаше един моряк, с когото се запознах точно преди да спася живота на господин Баджър в Плимут. Та той, хм, ми беше разказвал най-различни неща за корабите и други подобни.

— Така си и помислих — каза Сампсън. — В моята съпруга — заяви той на цялата компания — откривам неподозирани дълбини.

— Их! — възкликна Антъни, докато гледаше как Сампсън се наведе и целуна ръката на Маги. — Разкажи ни и други интересни неща, Джеси.

— След като подписал документа, той живял известно време в замъка. Изпил всичкия си ром, непрекъснато тормозел своите хора, но скоро и това му омръзнало. Той толкова се отегчил, че отново хванал по лошите пътища. По това време в Окракоук живеели съвсем малко хора, само няколко кормчии, и той тормозел и тях.

Най-накрая с него се заели британците. Лейтенант Мейнард настигнал кораба му и се опитал да го залови. Казват, че цели няколко часа пиратът отчаяно се сражавал. Бил получил двадесет пробождания с нож, гърлото му било почти прерязано. Имал и няколко огнестрелни рани, но въпреки това продължавал да се сражава, докато просто вече не му останала никаква кръв. Моля да ме извиниш, Антъни, но британците отрязали главата му и я провесели през носа на кораба.

Спиърс се прокашля.

— Господин Даниел Дефо писал, че тялото му било хвърлено през борда и че обезглавеният труп три пъти предизвикателно обиколил кораба, преди да потъне в морето.

— Той ядял ли е хора, Джеси?

— Мисля, че не, Антъни, но е прерязал доста гърла. Има една история, която на теб сигурно ще ти хареса. Говори се, че веднъж техният кораб, „Отмъщението на кралица Ана“, попаднал в безветрие. Всички страшно се отегчили — наоколо не се виждали други кораби, които да плячкосват и унищожават. Тогава Черната брада, пиян от изпития ром, извикал: „Слушайте, хайде сами да си направим наш собствен пъкъл и да видим колко ще издържим!“ Те занесли долу в трюма гърнета със сяра, затворили капаците и седнали върху камъните, които използвали за уравновесяване на кораба. Черната брада издържал повече от всички останали. Един от неговите хора му извикал, че имал вид на човек, който е слязъл направо от бесилото. Тогава Черната брада бил изръмжал, че следващия път ще си играят на бесилки, за да видят кой ще може да виси най-дълго на въжето, без да се задуши.

— Откъде знаеш тези истории?

Джеси примигна, втренчена в нещо, което единствено тя самата виждаше.

— Те бяха в дневника на Черната брада. Аз непрекъснато ги четях и препрочитах. Сега просто си ги спомних.

— Разкажи ни още истории, Джеси — каза Антъни, който се беше измъкнал от баща си, за да се сгуши до нейното рамо.