Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Да — прошепна тя и пак затвори очи.
Джеймс беше достатъчно умен, за да не я оставя отново да задряма.
— Джеси, хайде, събуди се. Не искам да си размътваш мозъка. Събуди се.
Той започна с лъжичка да налива чай в устата й, за да я държи будна. След около половин чаша на нея й стана страшно лошо. Той държеше главата й, докато тя повръщаше.
— Изплакни си сега устата. Точно така. По-добре ли е вече?
Тя успя да кимне, но сега болката беше станала остра и нетърпима, сякаш някой блъскаше с чук в тила й.
— Аз нараних ли онзи ужасен барон?
— Да, успяла си, все пак. Но той все още не си беше взел урок, затова трябваше и аз да го прасна по муцуната. Проснах го като мъртъв върху френския килим, който ми е сватбен подарък от семейство Хоксбъри. Надявам се, че госпожа Катсдор се е погрижила Зигмунд да ги изпрати далеч извън границите на нашето имение…
— Той е много нещастен човек.
— Може и така да е. Това обаче не му дава правото да се опитва да те убива.
— Започна да ме души, но аз използвах един трик, на който ме е учил Ослоу още преди много години. Първо се отпуснах като мъртва, после го ударих с всички сили по ушите.
— Добре си го подредила, Джеси, браво на теб. Съжалявам, че не дойдох по-рано.
— Той има ли съпруга?
— Да. Тя не беше много близка с дъщеря си. Видях я миналата пролет в Тътли, докато си купуваше някакви панделки в един шапкарски магазин. Мисля, че се зарадва, като ме видя. Винаги съм смятал, че е възпитана и приятна жена. Сигурен съм, че тя не знае нищо за тия негови подвизи. — Джеймс дърдореше глупости, но знаеше, че трябва да я занимава, за да я държи будна. — Мисля, че накрая си избра една зелена панделка, която била „почти като цвета на очите ми“, както тя самата каза, когато я видя.
— Ти наистина имаш хубави очи, Джеймс. Дукесата ми разказа как с изключение на теб всички по-важни членове на фамилията Уиндам имали сини очи. Според нея твоите зелени очи внасяли нещо по-различно и забавно.
— Винаги съм мечтал да бъда по-различен и по-забавен. Ако ми позволиш, ще се опитам да те забавлявам до края на дните ни.
Чак пък такова постоянство й се стори подозрително, но Джеси не можеше да разсъждава над думите му точно сега, след като главата й беше толкова замаяна…
— Още когато госпожа Катсдор ги въведе в стаята, веднага разбрах, че не ми предстои среща с добре настроени посетители. Съжалявам, Джеймс.
— О, стига, Джеси, не си направила нищо лошо. Я ми кажи, мислиш ли, че ще можеш да останеш будна? Още не си много сигурна? Добре тогава, ще ти разкажа една история, която знам от Ослоу.
— Сигурно вече съм я чувала.
— Тогава ще я чуеш пак. Дръж очите си приковани в ангелското ми лице. Гледай ме как ще се рея пред очите ти. Та значи, по всяка вероятност първият чистокръвен кон, който тръгнал от Англия за Америка, бил Бул Рок. Знаеш ли това?
— За толкова невежа ли ме мислиш? Разбира се, че го знам.
— Аха, така значи, ами известно ли ти е кой е бил бащата на Бул Рок?
— О, Господи, главата ме боли ужасно, Джеймс, толкова ужасно, че ми е блокирана цялата памет.
Той я целуна по върха на носа:
— Знам, че те боли главата, но сега използваш това само като извинение. Не можеш да ме заблудиш. Бащата на Бул Рок не бил някой друг, ами самият Дарли Арабиан, роден през 1700, един от тримата родоначалници.
— Глупости. Измисляш си го.
— Не. Видя ли колко бързо те хванах? Не си затваряй очите, Джеси! Чакай да помисля. А, знаеш ли, че Чарлз I, преди да загуби главата си, е спечелил за Нюмаркет първата им златна купа през 1634? По дяволите, Джеси, събуди се!
— Златните купи са хубаво нещо. Аз имам повече златни купи, отколкото ти, Джеймс. Или поне баща ми ги има.
— Не са много повече, а освен това не мисля, че всичките са златни. Всъщност… поне нито една от моите не е.
— Преди няколко години, когато богатството ни доста понамаля, мама накара татко да претопи единствената от чисто злато.
— И кой му я претопи?
За съжаление паметта пак й изневери. Вместо това тя каза:
— Може би тъкмо по тази причина Нелда се омъжи за Бреймън Карлайл. Тя се страхуваше да не обеднеем пак, а той е твърде богат.
Когато доктор Рейвън пристигна, Джеси броеше пръстите върху двете ръце на Джеймс, които той беше вдигнал пред нея.
— Зрението й вече се избистри — обясни Джеймс. — Повърна, но стомахът й е по-добре сега. Съзнанието й все още се колебае, но вече не чак толкова.
— Отлично — каза Джордж Рейвън, направи знак с глава на Джеймс да се мръдне и зае неговото място. — Здравейте, госпожо Уиндам — каза той и повдигна нагоре клепачите й. После леко опипа задната част на главата й. — Доста добра подутина. Харлоу ми каза, че сте си ударила главата в полицата на камината?