![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Отляво се плъзгаше Пътят — блестяща тръба, която обгръщаше всичко реално.
Сара
Когато „Стрийкър“ заплува сред възлестите недра на точката на прехвърляне, нещата станаха ужасно сложни.
В пълното с вода съседно помещение Каа удряше с мускулестите си перки и вдигаше бурна пяна, докато протестираше:
— Тук е адски тясно!
Сара знаеше, че неоделфинът не се оплаква от претъпкания мостик на „Стрийкър“, а от усуканите нишки извън кораба — лабиринт от междупространствени граници, извиващи се във всички възможни измерения.
Възелът наистина беше оживен. По време на което и да е нормално прехвърляне можеха да се видят далечни блестящи петънца, едва забележими сред оплетените влакна — други кораби, извършващи същото сложно придвижване от далечни звезди. Но този път бе като в джунгла с безброй светулки, накацали по всички клони и вейки.
По контролните табла светеха предупреждения, докато Каа маневрираше около големи съдове, които се движеха по същите тесни пътища. Пилотът мина толкова близо покрай няколко гигантски крайцера, че Сара за миг зърна на екрана мъглявите им образи. Бурни корабни следи караха „Стрийкър“ да подскача като плашлив жребец. Двигателите му пъшкаха, вкопчили се в безценната нишка.
— Не е възможно всички тези кораби да бягат от Многоизмерния свят! — удивено отбеляза Джилиън.
Успял да възвърне донякъде обичайната си хапливост, Ние отвърна:
— Очевидно не е, доктор Баскин. Само около милион други съдове използват траектории като нашата, за да избягат от същата катастрофа, която ни принуди да побързаме с прехвърлянето. Това е съвсем малка част от онези, които в момента изпълват тази многоизмерна матрица. Всички останали идват от други места. Данните в Библиотеката показват, че този възел има входове поне в сто точки на нормалното пространство, пръснати из цялата Галактика четвърта.
Сара премигна при мисълта за толкова много кораби, повечето от които далеч по-големи от бедния „Стрийкър“.
— Аз… аз си мислех, че Галактика четвърта би трябвало да е пуста.
Това беше представата, с която бе израснала. Цяло огромно галактическо колело, почти лишено от разумен живот. Нима собствените й предци не бяха пристигнали с тайнокорабите си в нарушение на наложената карантина, за да се заселят на забранения Джиджо?
— Пуста, да. Но само що се отнася до два от великите класове живот, мъдрец Куулън. Машинните интелекти и
дишащите кислород. Миграционният договор не е изисквал евакуирането на представителите на другите класове. И все пак, ако се съди по онова, на което сме свидетели в момента, не би било невъзможно евакуацията да е по-масова. Сара тихо простена.
— Обитателите на Многоизмерния свят…
— Официално бяха представители на оттеглилите се, които се наслаждаваха на нежните милувки на своето грижливо пазено слънце и спокойно усъвършенстваха расовия си дух в подготовка за следващата стъпка. Стъпка, която някои от тях сега изглежда са готови да направят.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джилиън.
— Най-добре да го илюстрирам. Моля, погледнете.
На един от големите екрани оживя трептящо и многократно увеличено изображение на няколко десетки сякаш назъбени кораби, които летяха един до друг по искрящия ръб на преходно влакно. Когато образът се фокусира, Сара забеляза, че назъбените очертания на съдовете се дължат на гънките и стърчащите шипове, покриващи повърхността им. В пълна противоположност на законите на аеродинамичната.
„Значи многоизмерната геометрия на унищожената структура на Крисуел е валидна дори в малките мащаби на спасителните им лодки — осъзна тя. — Чудя се дали се отнася и за телата им? Може би дори за клетките им?“
Изображението се увеличи и се фокусира върху носа на водещия кораб. Сара и нейните спътници в заседателната зала видяха глиф, който сякаш сияеше със собствена светлина — няколко вписани концентрични кръга.
Дори тя, джиджоската дивачка, незабавно позна емблемата на оттеглилите се.
— А сега вижте онова, което аз вече на няколко пъти забелязах. Тези бегълци от Многоизмерния свят се готвят да съобщят изключително важно решение.
Сара усети, че Емерсън се приближава и застава до нея. Тихият и висок инженер я хвана за лявата ръка, докато двамата наблюдаваха съдбоносното преображение.
Първият назъбен кораб сякаш потръпна. По дължината му пробягаха енергийни вълнички, като започнаха от кърмата и накрая се сляха до блестящия символ на носа. Само след няколко мига сиянието стана толкова мощно, че Сара трябваше да заслони очи.