Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Чабат извика триумфиращо и затанцува на повърхността на водата с неприлични подскоци, без да осъзнава, че пламъците, с които беше нарисувала символите си, се отмиват от бурния водовъртеж.
Въртящите се води достигнаха Поулгара и започнаха да я всмукват в смъртоносния водовъртеж. Лигавият демон беше все още в неговия център.
— Поул! — извика Дурник. — Внимавай!
Но беше твърде късно. Хваната в неумолимия водовъртеж, тя се завъртя — отначало бавно, а след това все по-бързо и по-бързо, докато приближаваше към центъра. Преди да изчезне под развълнуваната повърхност, Поулгара още веднъж вдигна ръка.
— Поул! — отново извика Дурник. Лицето му беше станало мъртвешки бяло. Той затича към ръба на кея. Белгарат обаче го хвана за ръката. Изражението му бе неумолимо.
— Не се меси в това, Дурник! — каза му той със свистящ като камшик глас. Дурник се бореше с него и се опитваше да се освободи.
— Пусни ме! — крещеше той.
— Казах да не се месиш!
Отвъд водовъртежа на демона се появи роза. Беше любопитно познато цвете. Листата му бяха бели в краищата, а към центъра ставаха тъмночервени. Гарион се вгледа в цветето и внезапно се изпълни с надежда.
В центъра на водовъртежа чудовищният демон изведнъж спря.
Изгарящите му очи бяха объркани. Без никакво предупреждение той се издигна, изви се напред и се гмурна в кипящата вода.
— Намери я! — извика белязаната Чабат на поробения зъл дух. — Намери я и я убий!
Оловните води на пристанището вряха и изпускаха пара, докато демонът си проправяше път под повърхността. Изведнъж движението спря, а водата и въздухът станаха мъртвешки тихи.
Чабат все още стоеше върху водата. Блестящата светлина продължаваше да облива грубите белези на бузите й. Тя вдигна ръце над главата си от възторг.
— Умри, вещице! Почувствай как зъбите на моя слуга разкъсват плътта ти!
Изведнъж от водата точно пред нея се появи един чудовищен люспест нокът.
— Не! — извика тя. — Ти не можеш…
Чабат погледна ужасена водата, на която стоеше, и разбра, че защитните й символи са отмити. Тя тръгна препъвайки се назад, но огромната ръка посегна и острите като игли нокти се забиха дълбоко в тялото й. Кръвта й шурна, тя извика от болка и се сгърчи в ужасната хватка.
С мощен рев демонът се издигна от дълбините, огромната му зъбата паст се отвори. Той вдигна съпротивляващата се жрица с вик на адски триумф. Гролимите и мургските войници се разбягаха ужасени.
Розата, която беше изплувала на повърхността, започна да блести със странна синя светлина. Изглеждаше, че колкото по-ярко блести розата, толкова по-голяма става. А после в самия център на тази искряща жар се изправи Поулгара. Лицето й беше спокойно. На няколко стъпки вляво от нея се появи сияйна трептяща светлина. Пред изумените очи на стоящите на кея сиянието внезапно се сгъсти и Гарион видя до Поулгара да стои блестящото въплъщение на бог Алдур.
— Така ли трябва да бъде, господарю? — попита Поулгара с глас, който ясно разкриваше нежеланието й.
— Да, дъще — тъжно отговори Алдур.
Поулгара въздъхна.
— Тогава така да бъде, господарю. — Тя протегна лявата си ръка, а богът я хвана в своята. Концентрирането на волята й шумеше в главата на Гарион като торнадо, а силата й го блъсна с огромна мощ. Обгърнати от синя светлина и свързани от докосващите им се ръце, Поулгара и Алдур стояха един до друг на повърхността на водата срещу ужасния демон, който все още държеше едва съпротивляващата се Чабат високо във въздуха.
— Отричам те, създание на мрака — каза Поулгара с величествен глас. — Върни се в ада, откъдето си дошло, и никога вече не осквернявай този свят с нечестивото си присъствие. Изчезни и вземи със себе си тази, която те призова. — Тя вдигна ръка и силата на волята й, съчетана с волята на бог Алдур, изригна от дланта й. Демонът избухна в огромна топка огън с неописуем гръм, а водите на пристанището започнаха да бълбукат бурно около него. После той изчезна, а с него и жрицата Чабат.
Когато Гарион погледна пак, Алдур вече не стоеше до Поулгара. Тя се обърна и бавно тръгна по вълните към кея. Докато се приближаваше, Гарион ясно видя, че очите й са изпълнени с болка.
Трета част
Остров Веркат
17.
На следващата сутрин, докато голият бряг на Ургския полуостров се изнизваше вляво от тях, Гарион стана с първия лъч на деня и излезе на палубата. Възхитен от отблясъка на утринното слънце по вълните и от равномерното скърцане и люлеене на кораба под краката му, той застана до парапета в средата на кораба.
Полегатата врата, която водеше към ниските стъпала до задната стълба към каютите, проскърца и Дурник също излезе на палубата. Носеше проста кафява туника, а лицето му беше мрачно.