Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Чабат! — каза тя остро. — Спри! Това е забранено!
— Нищо не е забранено на този, който има силата — отговори жрицата и красивото й белязано лице се изпълни с поразителна гордост — пък и кой тук може да ме спре?
Лицето на Поулгара стана мрачно.
— Аз мога — каза тя спокойно и вдигна ръка. Гарион усети съсредоточаването на волята й. Тъмните вълни, които се блъскаха в камъните, бавно се извисиха, разбиха се и се разляха около глезените на онези, които стояха на кея. Водата заля горящите символи, които Чабат беше нарисувала на камъните, и те изчезнаха.
Гролимската жрица разбра какво става, пое си рязко дъх и се вгледа в леля Поул.
— Коя си ти?
— Тази, която ще спаси живота ти, Чабат — отговори Поулгара. — Наказанието за призоваване на демони винаги е било еднакво. Ти може и да успееш да го контролираш един или два пъти — дори може би малко повече, но накрая демонът ще се обърне срещу теб и ще те разкъса на парченца. Дори Торак в най-голямата си лудост не би се осмелил да престъпи тази черта.
— Но аз се осмелявам! Торак е мъртъв, а Агачак не е тук за да ме спре. Никой не може да ме спре.
— Аз мога, Чабат — каза тихо Поулгара. — Няма да ти помогна да направиш това.
— И как ще ме спреш? Аз имам силата.
— Но моята сила е по-голяма. — Поулгара остави наметалото си да падне на камъните, наведе се и събу обувките си. — Може и да си успяла да контролираш твоя демон първия път, когато си го призовала — каза тя, — но властта ти върху него е временна. Ти не си нищо повече от врата, през която той влиза в този свят. Щом усети пълната си мощ, демонът ще те унищожи и ще е свободен да вилнее както си поиска. Сестро, умолявам те да не правиш това. Твоят живот и самата ти душа са в смъртна опасност.
— Не се страхувам — изръмжа Чабат. — Нито от демона, нито от теб.
— Значи и в двата случая си глупачка.
— Предизвикваш ли ме?
— Ако трябва. Ще се изправиш ли срещу мен на моя територия, Чабат? — Сините очи на Поулгара внезапно заприличаха на лед, а белият кичур на челото й пламна нажежен. Тя вдигна пак ръка и оловносивите вълни отново се извисиха покорно до кея. Със същото ужасно спокойствие тя стъпи на повърхността на водата и остана така, като че ли под краката и имаше здрава земя. Гролимите уплашено замърмориха, а Поулгара се обърна към вцепенената от страхопочитание жрица.
— Е, Чабат — каза тя, — ще се присъединиш ли към мен тук? Можеш ли да го направиш?
Белязаното лице на Чабат побеля, но очите й ясно показаха, че не може да откаже на предизвикателството на леля Поул.
— Ще го направя — изсъска тя през зъби. После и тя слезе от кея, но нагази несръчно и потъна до колене в мръсните води на пристанището.
— Толкова ли е трудно? — попита я Поулгара. — Ако такова малко нещо изисква цялата ти воля, как си представяш, че ще имаш достатъчно сили да контролираш един демон? Откажи се от този отчаян план, Чабат. Все още имаш време да спасиш живота си.
— Никога! — извика Чабат и по устните й изби пяна. С огромно усилие тя се повдигна, застана на повърхността и мъчително извървя няколко крачки. Лицето й отново се изпълни с поразяващ триумф и тя нарисува символите върху водата и ги запълни със саждив оранжев пламък. После занарежда злокобно заклинание, чиято ужасна напевност ту се надигаше, ту спадаше. Червените белези на бузите й сякаш избледняха, а после внезапно заблестяха с пламтяща бяла светлина.
— Келдар, какво става? — Гласът на Ургит беше писклив.
— Нещо много неприятно — каза Силк.
Гласът на Чабат се извиси в крясъци и водата пред нея внезапно избухна в кипящ котел от пара и огън. От средата на пламъците се издигна нещо неописуемо отвратително, ноктесто и зъбато, но най-ужасни бяха червените му светещи очи.
— Убий я! — извика Чабат и посочи Поулгара с трепереща ръка. — Заповядвам ти да убиеш тази вещица!
Демонът погледна жрицата, която стоеше в безопасност в пламтящия кръг на защитаващите я символи, обърна се и тръгна към Поулгара. Врящата вода около огромното му туловище се вълнуваше. Поулгара вдигна ръка и извика:
— Спри!
Гарион усети огромната разтърсваща сила на волята й.
Демонът внезапно започна да вие, назъбената му муцуна се повдигна към сивите облаци в агония и ужас.
— Казах да я убиеш! — извика Чабат отново.
Чудовището бавно потъна във водата и протегна двете си огромни ръце точно под повърхността. После бавно се завъртя в кипящата вода. Движеше се все по-бързо и по-бързо, водата край него съскаше. Внезапно около него започна да се появява ужасен водовъртеж.