Кралят на мургите

Ръцете на Гарион трепереха. Той се обърна и тръгна към Ургит. В гърлото му се надигаше изгаряща ярост. С огромно усилие той възпря внезапното си желание да хване за яката дребния крал и да го запрати в морската вода.

— По-полека де, по-полека — каза Ургит и уплашено заотстъпва.

Гарион говореше през стиснати зъби с опасно тих глас.

— Никога вече не прави това.

— Разбира се, че няма — бързо се съгласи Ургит и по лицето му пробяга любопитство. — Ти наистина ли си Белгарион? — попита той с дрезгав шепот.

— Искаш ли някакво доказателство?

— Не-не, това е съвсем достатъчно — заекна Ургит, бързо заобиколи бесния Гарион, прекоси кея и отиде при Чабат.

— Да се молим йерархът да успее да залови този измамник — каза той. — Предайте му много поздрави от мен, когато се върне. Бих го изчакал, но трябва да се кача на кораба и веднага да замина.

— Разбира се, ваше величество — отговори тя с почти мъркащ глас. — Аз ще се погрижа за тези търговци на роби, докато йерархът се върне. — Кралят се втренчи в нея. — Тъй като единствената цел на тази мисия беше да се заведе убиецът дагаш в Рак Хага, сега няма смисъл те да тръгват, нали? Ще трябва да останат тук, докато изпратим за друг дагаш. — Тя погледна Сади с неприкрита усмивка. — Аз лично ще се погрижа за тях.

Ургит се вгледа внимателно в нея, после каза:

— Свещена жрицо, ще бъда напълно откровен: не смятам, че ще мога да разчитам на теб. Не мисля, че ще успееш да се сдържиш, ако нас с Агачак ни няма в Рак Урга. Смятам да взема Уса и хората му с мен — просто за всеки случай. Когато пристигне дагашът, просто го изпратете в Рак Хага.

Очите на Чабат блеснаха, лицето й стана гневно.

— Целта на мисията до Рак Хага е да се изпълни предсказание — каза тя, — а изпълнението на едно предсказание определено е нещо, с което се занимава църквата.

— Мисията е и държавен проблем, свещена жрицо. Агачак и аз си съдействахме и в негово отсъствие аз ще отстоявам авторитета на короната. Уса и хората му ще дойдат с мен, а ти ще се върнеш с гролимите в храма, където ще очаквате господаря си.

Чабат изглеждаше изненадана от тази внезапна проява на сила. Очевидно беше очаквала да отхвърли всички слаби възражения които той можеше да повдигне, но срещу нея стоеше един нов крал. Лицето й доби студен израз, подобните на пламъци белези се сгърчиха върху бледото й лице.

— Така — каза тя. — Изглежда, нашият крал най-накрая е пораснал. Аз обаче смятам, че ще съжалявате за встъпването си в мъжество точно сега. Гледай внимателно, кралю на Ктхол Мургос — Тя се наведе и с някакъв предмет започна да рисува знаци по камъните — символи, които искряха със сатанински блясък.

— Гарион! — извика уплашено Силк. — Спри я!

Гарион също видя светещия кръг и горящата петолъчка, вписана в центъра му, които Чабат рисуваше на мокрите камъни, веднага разбра значението на тези знаци и тръгна към Чабат, още докато тя минаваше в защитеното поле на кръга. Но въпреки че беше бърз, Поулгара беше още по-бърза.