Самотникът и лилията

— Това е самата истина, маркизо — отговори Карес, а очите й срещнаха погледа на другата с перфектно разбиране, след което влезе в луксозно мебелирания салон.

Огромната маса беше подредена разкошно и разточително със златни и сребърни прибори и чинии от най-фин порцелан, като до всеки комплект прибори бе поставена изящна стъклена чаша. Дълги сребърни вази, пълни с камелии, единственото цвете за сезона, стояха до сребърни свещници, високи няколко инча, върху масата, драпирана с дамаска и дантела.

— Виждам, че Соланж пак е надминала себе си — посрещна я гласът на Филип, като стигнаха мястото, където името й бе изписано с елегантен шрифт върху малка картичка до обрамчената със златна лента порцеланова чиния.

— Сложили са ни да седнем един до друг — каза тя с мрачна усмивка.

За нея нямаше съмнение, че Соланж умишлено ги събира заедно. И сега Карес установи с болка, че мисиите на Люсиен по заповед на губернатора са всъщност нейни интриги. Соланж обичаше да си играе с живота на хората. Това беше друг начин да упражнява чувството си за власт.

— Позволи ми, скъпа — каза Филип и отмести тежкия й стол, украсен с дърворезба.

Да разбереш играта на Соланж и да можеш да реагираш, бяха два съвсем различни проблема, убеди се Карес и въздъхна. През това време губернаторът и съпругата му влязоха в стаята и се насочиха към определените за тях почетни места в началото на дългата маса. Всички се изправиха на крака. Губернаторът ги приветства и даде знак всички да заемат местата си. След като лакеят настани маркиза и маркизата, всички гости потънаха в столовете си с колективна въздишка на облекчение. Вечерята започна.

Вкусните ястия следваха блюдо след блюдо, сервирани с най-изискани вина, но ако се интересуваха от мнението на Карес, всичко това беше плява. Тя разговаряше учтиво с мъжа от дясната й страна и с Филип, който бе отляво. Смееше се на шегите на възрастния джентълмен, седнал срещу нея, но болката в сърцето й не спираше. Болката, която беше Люсиен.

Клюките се разнасяха от единия до другия край на масата. Кой с кого се е бил на дуел, най-новите любовни афери, ужасното време, последните новини от Франция — всичко бе подложено на обсъждане. Всичко това Карес вече бе чула, но при поднасянето на десерта с искрящо шампанско се появи нова тема за дискутиране.

— Казвате, че не сте чули, мадам Сен Амант, за новата магьосница, проповядваща вуду, която извършва своите ритуали всяка съботна нощ в изоставения склад долу при доковете? — попита мадам дьо Мезиер през масата.

— Страхувам се, че не съм — отговори Карес, усещайки, че Филип се вкамени до нея.

— Аз лично не съм ходила — каза превзето жената — но чух, че много французи от Нови Орлеан са я посетили. Предполага се, че е забележителна чародейка.

— А как се казва тази магьосница, мадам? — попита Карес с внезапно появило се предчувствие.

— Не си спомням да съм го чула — жената сви вежди, като се опитваше да мисли. — Името е едно от най-често срещаните, но не съм му обърнала внимание.