Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Той продължи без прекъсване един час. И после още един, и още един… Никой не бе чувал подобно свистене. Свит под повърхността, Мърсър знаеше, че ако вятърът ги намери, няма дори да разберат. Преди да се усетят, щяха да бъдат измъкнати от дупката и захвърлени няколко мили по-нататък. Единствената му утеха беше, че поне щяха да умрат бързо. През петия час той се запита дали смъртта не е за предпочитане пред вцепеняващия страх дали ще преживеят бурята.
После отново чу гласа на Аника. Тя мълвеше нещо, вероятно молитва, но най-важното беше, че гласът й се чуваше сред воя на урагана. Той изпита облекчение, отпусна се и обърна лицето й към себе си. Очите й бяха широко отворени от ужас, но Мърсър видя в тях и решителност.
— Вятърът утихва.
Тя кимна. Мърсър я притисна до себе си в прегръдка, която при други обстоятелства би му доставила удоволствие, сетне протегна ръка, стисна окуражително пръстите на Марти и накрая се обърна към Айра.
— Мислиш ли, че ще успеем да се изровим от снега? — попита Ласко, преди Мърсър да му зададе същия въпрос. — Ервин е от другата ми страна и се оказа, че страда от клаустрофобия. Не искам да бъда тук, когато дойде в съзнание.
— Какво му стана?
— Държа се допреди час и после припадна. Наложи се да започна да го душа, за да дойде в съзнание.
Мърсър остана смаян от нетрадиционния метод.
— Във флотата ли научи този номер? Айра се усмихна накриво.
— Да. Сегашният капитан на щурмовата подводница „Талахаси“ дължи кариерата си на мен, защото го накарах да преодолее страха си от тесни пространства.
Вятърът утихна и Мърсър и Айра започнаха да разравят снега. След десет минути можеха да пълзят на колене, а след двайсет — да се изправят.
— Имам чувството, че съм проклета къртица — каза Айра.
— Ако още няколко дни не се къпеш, ще започнеш и да миришеш на къртица. — Мърсър усети, че са почти на повърхността. — Имаш ли представа къде е Магнус?
— Изгубих го веднага щом започна бурята.
— Иди да го потърсиш.
— Добре.
В три часа сутринта Мърсър успя да излезе от тунела. Той изтръска снега от дрехите си, усети студения полярен въздух и се огледа. На пръв поглед нищо не се беше променило, но пряспата, в която бяха заровени, бе станала по-дълбока и по-дълга. Отнесеният от вятъра сняг бе заменен с нов, довеян от крайбрежието. Гренландия беше останала непроменена дори след такава страховита сила като питарак.
Ервин също излезе, изпълзявайки от дупката като чудовище от евтин филм на ужасите от петдесетте години на XX век. Един час напразно търсиха Магнус. Мърсър се уплаши, че се е случило най-лошото.
На стотина метра на юг се извисяваше друга скала. Наветрената й страна бе изчистена от снега. Мърсър извади бинокъла от раницата си, но светлината не беше достатъчна, за да види детайлите в сенчестата й част. Той каза на Айра да събере багажа и тръгна в снега. На двайсет метра от скалата Мърсър видя останките на пилота. Вятърът бе повдигнал Магнус от тунела както хищна птица грабва плячката си и го бе запокитил в скалата. Силната въздушна струя бе съблякла дрехите му и бе разкъсала кожата на тялото му. Около осакатения труп се червенееха локви замръзнала кръв. Черепът бе смазан при сблъсъка.
Мърсър се върна при останалите и им каза, че бурята е убила летеца. Седяха в тунела през остатъка от нощта. Аника отново се сви в обятията му и той заспа със спомена за устните й на лицето си и прошепнатите думи: „Ти спаси шестима от нас. Не мисли за онези, които не можа да спасиш.“ Тя знаеше, че той ще приеме лично смъртта на Магнус.
Когато излязоха от укритието си под земята, звездите още блестяха на небето. Мърсър се вторачи в лицата им и видя, че мнозина вече са преодолели загубата на пилота. Вместо да разсъждават върху неуспеха си да го спасят, те почерпиха сили от мисълта, че леденият остров е показал най-лошата си страна, но въпреки това са оцелели. Оставаха им още дванайсет мили.
Преди да тръгнат, Марти дръпна Мърсър настрана.
— Изгубих сателитния телефон — засрамено измънка той. — Проверявах дали има сигнал, когато вятърът задуха. Успях да задържа раницата, но телефона… Съжалявам.
Мърсър не каза нищо. Не можеше да промени случилото се. Бяха изгубили единственото си средство за комуникация и одисеята, която им предстоеше, ставаше двойно по-трудна. Вече не беше достатъчно да се крият от Рат, докато той се откаже от издирването на пещерата Пандора. Трябваше да се доберат до населено място.