Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Не свали ръката си от рамото й. Беше й добре да я усеща там.
10:14
Грей падна заднишком в морето.
Водата го захлупи. Нито сантиметър от кожата му не беше в съприкосновение със замърсените води на залива. Ръбовете на водолазния костюм бяха двойно подсилени. На врата и китките имаше запечатващи ивици от специална непропусклива материя. Маската покриваше изцяло лицето и главата му. Регулаторът беше вграден в маската и оставяше устата му свободна.
Грей реши, че разширеният обхват на периферното зрение си е струвал времето за навличане на всичките тези „доспехи“, особено като се имаше предвид намалената видимост.
Тинята и пясъкът размътваха водата и се виждаше само на четири-пет метра.
Можеше да е и по-зле.
Надуваемата му жилетка го издигна на повърхността компенсирайки колана с тежестите. Той изчака Рейчъл и Вигор да скочат във водата от другата страна на лодката. Кат вече беше скочила от неговата страна.
Грей изпробва връзката — ултразвуково устройство, излъчващо на високи честоти.
— Чувате ли ме? Обадете се.
Получи положителни отговори от всички, дори от Монк, който беше поел първата вахта в лодката. Той разполагаше и с инфрачервена видеосистема за наблюдение на групата под водата.
— Ще се спуснем към дъното и ще се придвижим в широка дъга към брега. Всеки знае позицията си.
Утвърдителни отговори.
— Спускаме се — каза той.
Изпусна въздуха от жилетката и тежестите го повлякоха надолу. Точно в този момент много новаци в гмуркането получаваха панически пристъп на клаустрофобия. На Грей никога не му се беше случвало. Точно обратното — изпълваше го чувство на пълна свобода. Беше безтегловен, като птица в полет, можеше да направи всяко салто, което му дойде наум.
Забеляза Рейчъл, която се спускаше от другата страна на лодката. Отличаваше я широката червена ивица през гърдите на черния й костюм. Всеки от тях имаше ивица с различен цвят, за да се разпознават по-лесно. Неговата беше синя, на Кат — розова, на Вигор — зелена. Монк също се беше напъхал в костюма си, готов да поеме смяната си. Неговата ивица беше жълта и в известен смисъл му пасваше, предвид отношението му към гмуркането.
Грей наблюдаваше Рейчъл. Също като него, и тя, изглежда, се наслаждаваше на подводната свобода. Извиваше се и се стрелкаше в бавна спирала надолу с минимум движение на плавниците. Грей се заплесна за миг по извивките на тялото й, после се съсредоточи върху собственото си спускане.
Песъчливото дъно се приближи. Беше обсипано с боклуци.
Грей нагласи надуваемата си жилетка така, че да го дър-жи малко над дъното. Огледа се вляво и вдясно. Другите бяха заели подобни позиции.
— Всички виждат ли останалите? — попита той. Кимания и утвърдителни отговори.
— Монк, как работи подводната видеокамера?
— Приличате на банда призраци. Видимостта е под всякаква критика. Отдалечите ли се, смятайте, че не ви виждам.
— Поддържай контакт по радиото. Ако възникне нещо, вдигаш тревога и подкарваш лодката към нас. — Грей беше почти сигурен, че са взели преднина пред Драконовия двор, но не искаше да поема никакви рискове с Раул. Не знаеше колко голяма е преднината им. Но пък наоколо имаше и много други лодки. И беше посред бял ден.
Въпреки всичко изброено трябваше да действат бързо. Грей посочи с ръка.
— Добре, поемаме към брега и се дръжте на не повече от пет метра един от друг. По всяко време трябва да имате визуален контакт със съседите си.
Четиримата можеха да покрият дъга с дължина двайсет и пет метра. Стигнеха ли брега, без да открият нищо, щяха да се придвижат двайсет и пет метра по-нататък и да заплуват обратно към чакащата ги лодка. Напред и назад, квадрант след квадрант, щяха да опоскат цялото крайбрежие около крепостта.
Грей заплува напред. Имаше водолазен нож в кания на китката си и фенерче, прикрепено към другата. Слънцето беше точно над тях и водата не беше много дълбока — само тринайсет метра, — така че нямаше нужда от допълнително осветление, но фенерчето щеше да му потрябва, стигнеха ли до ниши и подземни пещери. Не хранеше празни надежди, че веднага ще забележат търсения тунел — ако се забелязваше толкова лесно, досега все някой щеше да го е открил.
Поредната гатанка за разрешаване.
Плуваше и се чудеше какво може да са пропуснали. В картата върху хематитовата плоча сигурно бе имало и друга подсказка освен отбелязаната с миниатюрната клада Александ-рия. Такава, която да указва по-точно местоположението в града. Бяха ли я пропуснали? Или пък Раул бе отмъкнал нещо от пещерата под гробницата на свети Петър? Възможно ли беше Драконовият двор вече да разполага с отговора?