Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
И Раул знаеше защо. Беше му внушавано още от детството. Крайната цел на тяхната секта. Да наложат нов световен ред, начело с техния Двор — наследници на крале и императори, генетично чисти и по-висши от останалите хора. Това беше рожденото им право. От поколения, от столетия, техният Двор беше търсил съкровището и тайното познание на това изгубено общество от магове. Онзи, който го притежаваше, щеше да притежава „ключовете към света“, както беше написано в един древен текст, съхраняван в библиотеката на Двора.
И сега бяха съвсем близо.
— Значи имам зелена светлина да действам, без да се съобразявам с безопасността на жената?
Отговори му въздишка. Раул се зачуди дали Императорът въобще си е дал сметка, че въздиша.
— Загубата й ще е разочарование — отговори той. — Но мисията не бива да се проваля. Не и след толкова много години. И за да бъде съвсем ясно — противниците ни трябва да бъдат унищожени с цената на всичко. Това достатъчно ясно ли е?
— Да, сър.
— Добре. Но нека кажа също, че ако възникне възможност жената да бъде заловена — толкова по-добре. Без обаче да се поемат излишни рискове.
Раул зададе въпрос, който отдавна го глождеше. Досега не го беше задавал. Беше се научил, че е най-добре да не любопитства и да се подчинява безпрекословно. Въпреки това сега го зададе.
— Защо е толкова важна?
— Драконовата кръв тече гъста във вените й. Чак до хабсбургските ни корени. Тя всъщност беше избрана за теб, Раул. За партньорка. Дворът смята такава кръвна връзка за много ценна.
Раул изправи гръб. Досега му беше отказвано поколение. Малкото жени, прихванали от него, бяха принуждавани да абортират или биваха убивани. Забранено беше кралската кръвна линия да се замърсява, като се създават деца с кръв от простолюдието.
— Надявам се тази информация да насочи мислите ти към възможност да опазиш живота й. Но както казах, дори и от кръвта й можем да се откажем, ако обратното заплашва мисията. Разбрано?
— Да, сър. — Раул откри, че е останал без дъх. Пак си представи как я притиска до себе си, притиснал ножа в гърлото й. Миризмата на страха й. От нея определено би излязла добра баронеса… а ако не това, то поне отлична кобила за разплод. Драконовият двор държеше няколко такива жени, скрити на различни места из целия континент, затворени и държани живи с единствената цел да раждат деца.
Надърви се само при мисълта за такава възможност.
— В Александрия всичко е уредено — завърши Императорът. — Играта приближава към края си. Вземи онова, което ни трябва. И убий всички, които ти се изпречат на пътя.
Раул кимна, макар че Императорът не можеше да го види. Представяше си чернокосата кучка… и какво щеше да направи с нея.
09:34
Рейчъл стоеше зад кормилото на моторницата с едно коляно на седалката зад себе си за опора. След като подминаха шамандурата, даде газ и полетя през залива. Лодката се плъзгаше по огледалото на водата и само от време на време подекачаше, пресякла дирята на друга моторница.
Вятърът брулеше косата й. Водни пръски охлаждаха лицето й. Слънчевата светлина се отразяваше ярко в сапфиреносините води на Средиземно море. Всичките й сетива звънтяха в хармония.
Точно това й трябваше след полета и часовете пред компютъра. Бяха кацнали преди четиридесет минути. Минаха за нула време през митницата благодарение на Монк и неговите благодетели, а лодката и екипировката вече ги чакаха на пристана.
Рейчъл погледна назад.
Александрия се издигаше от дъгата на синия залив, модерен град с високи жилищни сгради и хотели. Палми растяха нагъсто в парковата зона, разделяща града от морето. Почти нямаше следи от древното минало на града. Дори и Александрийската библиотека, изгубена преди векове, се беше възродила наново под формата на огромен комплекс от стъкло, стомана, бетон, декоративни езерца и минирелсова железница.
Тук обаче, във водата, част от миналото оживяваше. Стари дървени рибарски лодки кръстосваха залива, боядисани в ярки цветове като скъпоценни камъни — рубиненочервено, сапфиреносиньо, смарагдовозелено. Някои бяха вдигнали платна — с четвъртита форма, а посоката им се определяше с помощта на две гребла, също като в Древен Египет.
А напред се издигаше цитадела, сякаш излязла от Средновековието — крепостта на Каит Бей. Увенчаваше тясна ивица суша, разделяща залива на две половини. Издигнат път с каменна настилка свързваше крепостта със сушата. Покрай него рибари с дълги прътове в ръце си почиваха и си подвикваха, както сигурно го бяха правили и техните прадеди преди векове.
Рейчъл плъзна поглед по крепостта. Изградена изцяло от бял камък, тя се открояваше ярко на фона на наситено сините води. Основната цитадела се издигаше върху каменни основи с височина седем метра. Високите стени се охраняваха от четири кули и заобикаляха една централна, по-висока кула. Над вътрешната крепост се издигаше знаме с египетските цветове — червено, бяло и черно, заедно със златния орел на Саладин.