Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Задръж! — изсъска Грей.
Стрелката се стабилизира отново. Кат и Вигор погледнаха към тях.
Грей сложи ръка върху рамото на Рейчъл.
— Малко назад.
Рейчъл изключи от скорост. Вече нищо не ги тласкаше напред и вълните бавно ги преместиха назад.
Стрелката се раздвижи отново, в дъга от четвърт оборот.
— Пусни котвата — нареди Грей.
Затаила дъх, Рейчъл натисна освобождаващия бутон.
— Долу има нещо — каза Грей.
Всички едновременно посегнаха към нови кислородни бутилки.
Монк се сепна от дрямката си, седна и сънено попита:
— Какво става?
— Май пак ще останеш на вахта — каза Грей. — Освен ако не предпочиташ да се топнеш малко?
Монк се навъси красноречиво.
След малко четиримата влязоха във водата.
Рейчъл изпусна въздуха от жилетката си и потъна под повърхността.
Гласът на Грей стигна до нея по радиото:
— Наблюдавайте компасите на китките си. Те ще ни заведат при аномалията.
Рейчъл наблюдаваше компаса си. Водата тук беше сравнително плитка. По-малко от десет метра. Бързо стигна до песъчливото дъно. Другите се спуснаха около нея като кръжащи птици.
— Няма нищо — каза Кат. Дъното беше равно и еднообразно.
Рейчъл заби поглед в компаса си. Отблъсна се няколко крачки встрани, после се върна обратно.
— Аномалията е точно тук.
Грей се спусна досами дъното и прокара китка на сантиметри от него.
— Права е.
Посегна към другата си китка и извади ножа от канията. Разрови с острието му мекия пясък. Ножът се забиваше до дръжката. Водата бързо се размъти.
При седмия удар дръжката в ръката му разтресе, а острието потъна само на няколко сантиметра.
— Открих нещо — каза Грей.
Прибра ножа и започна да разравя пясъка с ръце. Водата се размъти съвсем и Рейчъл го изгуби от поглед.
После го чу да възкликва.
Рейчъл са приближи. Грей се оттласна назад. Разровеният пясък постепенно се утаи.
От пясъка стърчеше тъмен човешки бюст.
— Мисля, че това е магнетит — каза Кат; оглеждаше камъка, от който беше направена скулптурата. Прокара компаса на китката си над бюста. Иглата се разигра. — Магнит.
Рейчъл се придвижи по-близо, разглеждаше лицето. Чертите не можеха да се сбъркат. Вече няколко пъти днес беше виждала същото лице.
Грей също го позна.
— Още един сфинкс.
12:14
Трябваха му десет минути да разчисти раменете и горната част на торса, за да стигне до лъвската половина. Нямаше съмнение, че е един от сфинксовете, пръснати по морското дъно.
— Скрили са го на видно място — каза Вигор. — Това като че ли отговаря на въпроса кога алхимиците са скрили съкровището си тук.
— След като фарът се е сринал — каза Грей.
— Именно.
Кръжаха край магнитния сфинкс и чакаха пясъкът да се слегне.
Вигор продължи:
— Това древно общество на магове трябва да е знаело местоположението на Александровата гробница, след като Септимий Север я е скрил през трети век. Оставили са я непокътната, като един вид трезор за най-ценните свитъци от изгубената библиотека. После земетресението от 1303 — та, изглежда, не само е срутило фара, но е изложило на риск и гробницата. И те са се възползвали от възможността да скрият още неща тук долу, използвали са хаоса след земетресението да заложат следващата си улика, да я заровят и да оставят на времето да я скрие окончателно.
— Ако си прав — каза Грей, — това ни дава точната дата, когато са били заложени податките. Спомнете си, че вече определихме приблизителното време — тринайсети век. Сгрешили сме само с няколко години. Станало е през 1303 — та. Първото десетилетие на четиринайсети век.
— Хммм… — Вигор се приближи до статуята.
— Какво?
— Чудя се. През същото това десетилетие законното папство е било прогонено от Рим и се е преместило във Франция. Антипапите са управлявали Рим през следващото столетие.
— И?
— По подобен начин костите на влъхвите са били преместени от Италия в Германия през 1162 — ра — друг период, в който истинският папа е бил прогонен от Рим и на папския престол е седял антипапа.
Грей проследи посоката на мислите му.
— Значи онези алхимици са си криели нещата всеки път, когато папството е било изложено на риск.
— Така излиза. Което пък навежда на мисълта, че обществото им е било свързано по някакъв начин с папската институция. Може би в онези неспокойни времена алхимиците наистина са се присъединили към християните гностици, християни, които са били отворени към търсенето на тайно познание — с други думи, християните на Тома.
— И това тайно общество се е сляло с ортодоксалната църква? Вигор кимна към размътената вода.