Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Какво искаш да направим, Грей? — попита Кат. Грей спря.
— Ще се върнем в първото квадратче. Основахме търсенето си на информация, която е достъпна за всички. Единственото ни предимство пред безбройните търсачи на съкровища от последните столетия е онова, което открихме под гробницата на свети Петър. И сме пропуснали нещо там.
„Или е било откраднато“, помисли си. Но не изрече на глас тази си тревога.
— Може би не сме пропуснали улика в гробницата — каза Вигор. — А просто не сме се вгледали достатъчно надълбоко. Спомнете си катакомбите. Гатанките там бяха многопластови. Възможно ли е и тази да има други пластове?
Отвърна му мълчание… докато един от тях най-неочаквано не разгада всичко.
— Онази проклета пламтяща звезда — изруга Монк. — Тя не сочеше само към град Александрия… а и надолу, към самата хематитова плоча.
Грей имаше чувството, че изведнъж са го ударили между очите. До такава степен се бяха фокусирали върху вдълбаната в плочата карта, пламтящата звезда и така нататък, че бяха пропуснали необичайния материал, върху който беше изобразено всичко това.
— Хематит — каза Кат.
— Какво знаеш за него? — попита Грей; разчиташе на професионалните й познания по геология.
— Хематитът е железен окис. Големи залежи са открити из цяла Европа. Съставен е предимно от желязо, но понякога съдържа и немалки количества иридий и титан.
— Иридий? — повтори Рейчъл. — Това нали е един от елементите в амалгамата. В костите на влъхвите.
— Да — отговори Кат и дори връзката от разстояние не скри внезапното напрежение в гласа й. — Но мисля, че не това е важното.
— А какво? — попита Грей.
— Съжалявам, капитане. Трябваше да се сетя по-рано. Желязото в хематита често е слабо магнетизирано, не толкова, колкото при магнетита, но понякога се използва вместо него.
Грей разбра какво се крие зад думите й. Първата гробница също беше отворена посредством магнетизъм.
— Значи звездата не е сочела само към Александрия, а и към намагнитизиран камък, нещо, което ние трябва да намерим.
— И какво са правели древните с магнетита? — попита Ви-гор с растящо вълнение в гласа.
Грей знаеше отговора.
— Правели са компаси! — Напомпа въздух в жилетката са и се понесе към повърхността. — Всички горе!
11:10
Само след няколко минути вече сваляха кислородните бутилки, жилетките и коланите с тежести. Рейчъл се настани зад кормилото — приятно й беше отново да седне. Натисна бутона за изтегляне на котвата. Чу се звукът от навиването на веригата.
— И карай бавно — каза Грей. Беше заел пост до рамото й.
— Аз съм „за“ — обади се Монк.
— Аз ще наблюдавам компаса — продължи Грей. — Ти карай много бавно покрай крепостта. Помръдне ли стрелката на компаса, пускаме котва и търсим отдолу.
Рейчъл кимна. Молеше се какъвто и намагнитизиран камък да лежи долу, излъчването му да е достатъчно силно, за да го улови компасът на лодката.
След като котвата се намота докрай, Рейчъл отвори минимално дросела, колкото да се завъртят витлата. Движението напред беше едва доловимо.
— Така е добре — прошепна Грей.
И се плъзнаха напред. Слънцето бавно се издигаше в небето. Вдигнаха гюрука на лодката с надеждата сянката му да ги спаси поне малко от обедната жега. Монк лежеше на пейката до левия борд и тихо похъркваше. Никой не говореше.
Тревогата на Рейчъл растеше с всяко бавно завъртане на витлата.
— Ами ако камъкът не е тук? — прошепна тя на Грей, който стоеше на пост до компаса. — Ако е вътре в крепостта?
— Значи ще го потърсим и там — каза той и вдигна очи към каменната цитадела. — Но все още смятам, че си права за тайния вход. Хематитовата плоча закриваше таен тунел, извеждащ от пещерата под гробницата до речния тунел. Вода. Може би това е друг пласт от гатанката.
— Или пък търсим под вола теле — обади се Кат. — Разпъваме гатанката в посоката, която ни е нужна.
При кърмата Вигор разтриваше прасеца си — сигурно беше разтегнал някой мускул при плуването.
— Според мен основният въпрос къде може да се намира този камък — на суша или във вода — зависи от това кога алхимиците са скрили уликата. Ние решихме, че уликите са били скрити приблизително през тринайсети век, може би малко по-рано или по-късно, но така или иначе това е критичната епоха на конфликти между гностицизма и ортодоксалната философия. Така че кога са скрили алхимиците уликата — преди или след като Александрийският фар се е сринал през 1303 — та?
Никой не му отговори.
Но след няколко минути стрелката на компаса потрепна видимо.