Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Несъзнателно беше започнал да плува по-бързо. Изгуби от поглед Кат, която се придвижваше вдясно от него. Той беше последен от своята страна. Намали и след малко я видя. Успокоен, продължи напред. Нещо се появи пред него, стърчеше от песъчливото дъно. Скала? Риф?
Той се оттласна напред.
И то се появи от тинестия сумрак.
Какво беше това, по дяволите?
Каменното лице го гледаше, човешко лице, огладено от морето и времето, но чертите му още бяха изненадващо ясни, изражението — стоическо. Горната част на торса му се сливаше с приклекнало лъвско тяло.
Забелязала промяната в движението му, Кат се приближи.
— Сфинкс?
— Тук има още един — обяви Вигор. — Счупен, полегнал е на една страна. Водолази са съобщавали за десетки такива фигури, пръснати по дъното в сянката на крепостта. Били са част от украсата на фара.
Въпреки спешната им задача Грей не можеше да откъсне смаяния си поглед от статуята. Оглеждаше лицето й, издялано от ръце, изтлели преди две хилядолетия. Протегна ръка да го докосне. Осъзнаваше огромната пропаст във времето между себе си и древния скулптор.
Вигор се обади сякаш отникъде:
— Съвсем подобаващо за такива майстори на загадките е да охраняват тайната си.
Грей дръпна ръка.
— Какво имаш предвид? Вигор се изкиска.
— Не знаеш ли легендата за Сфинкса? Чудовището тероризирало народа на Тива — задавало на хората гатанки и ги изяждало, ако не отговорели правилно. „Какво е това, което има един глас и е четирикрако, двукрако и трикрако?“
— И отговорът е? — попита Грей.
— Човекът — отговори до него Кат. — Лази на четири крака, преди да проходи, после ходи на два, а в старостта си се подпира с бастун.
Вигор продължи:
— Едип разгадал гатанката и Сфинксът се хвърлил от една склала и умрял.
— Паднал е отвисоко — каза Грей. — Също като тези сфинксове тук.
Оттласна се от каменната статуя и заплува напред. Имаха си своя гатанка за разгадаване. След още десет минути мълчаливо претърсване стигнаха до каменистия бряг. Грей беше минал покрай група срутени огромни блокове, но не беше видял нито проход, нито отвор, нито някакво указание.
— Връщаме се — нареди той.
Преместиха се встрани по протежение на брега и поеха обратно към лодката.
— Всичко наред ли е при теб, Монк? — попита Грей.
— Пека си се на слънчицето и хващам тен, шефе.
— Гледай слънцезащитното ти масло да е с висок фактор, поне трийсет. Ние ще се позабавим тук долу.
— Ясно, капитане.
Продължиха така още четиридесет минути, напред и назад между лодката и брега. Грей попадна на ръждясалия корпус на някакъв потънал кораб, на още огромни каменни блокове, дори на парче от обелиск с някакъв надпис. Риби с разноцветни окраски танцуваха около тях.
Той провери скалата за въздуха. Оставаше му половин бутилка.
— Как сте с въздуха? — попита другите.
След като сравниха показанията си, решиха да останат под вода още двайсет минути. Щяха да починат половин час и после пак да се гмурнат.
Грей плуваше почти механично. Продължаваше да го гложди чувството, че са пропуснали нещо важно, нещо много важно. Ами ако Драконовият двор беше взел някакъв предмет от пещерата, друго някакво указание? Раздвижи крака по-бързо. Трябваше да се освободи от този страх. Трябваше да действа все едно с Драконовия двор имат една и съща информация и равен старт.
Тишината започна да го потиска.
— Нещо просто не е наред — измърмори той. Системата за свръзка предаде гласа му към останалите.
— Намери ли нещо? — попита Кат и призрачната й фигура се придвижи по-близо.
— Не. И точно там е проблемът. Колкото по-дълго стоя тук долу, толкова повече се засилва убеждението ми, че грешим.
— Съжалявам — каза Рейчъл отчаяно. — Май не трябваше да настоявам…
— Не. — Грей си спомни тревогата й горе. Идеше му сам да се изрита, задето е налял масло в огъня на притесненията й. — Рейчъл, мисля, че ти правилно уцели мястото, където да търсим. Проблемът е в моя план. Цялото това претърсване квадрант по квадрант. Нещо не му е наред, и толкова.
— Какво имаш предвид? — попита Кат. — Може и да ни отнеме известно време, но ще покрием целия район.
Именно. Кат го каза добре. Той не беше човек на систематичните, бавни методи. Макар някои проблеми да се разрешаваха най-добре по този начин, тази загадка не беше от тях.
— Пропуснали сме нещо — каза той. — Сигурен съм. Разбрахме накъде сочи картата в гробницата и долетяхме тук. Прегледахме каквото можахме от архивите, книгите и файловете, за да разрешим загадка, над която историците неуспешно си блъскат главите от хиляда години. Кои сме ние, че да я разрешим за един ден?