Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Когато официалната църква е била заплашена, същото се е отнасяло и за тайната църква. Така че са взели предпазни мерки. Първо са преместили костите на сигурно място в Германия, още през дванайсети век. После, през трудните години на изгнаничество, са скрили истинското сърце на своето познание.
— Дори това да е вярно, как ни помага да намерим гробницата на Александър? — попита Кат.
— Точно както указанията, водещи към гробницата на свети Петър, бяха скрити в католическите писания, отпратките тук може да са свързани с митологията на Александър, Вигор прокара пръст по лицето на статуята. — Защо иначе ще отбелязват портата със сфинкс?
— Гръцките майстори на гатанките — измърмори Грей.
— И чудовищата те убивали веднага, ако не им отговориш правилно — напомни им Вигор. — Може би изборът на символ е също и предупреждение.
12:32
Последно спускане в Александрия
Частният „Гълфстрийм IV“ получи разрешение за кацане. Сейчан слушаше разговора на пилотите през отворената врата на кабината. Седеше на мястото най-близко до вратата. Слънцето напичаше през прозореца вдясно от нея.
Едър силует се приближи отляво.
Раул.
Тя продължи да гледа през прозореца. Самолетът накло-ни криле над виолетово-синьото Средиземно море и заходи към пистата.
— Какви са новините от свръзката ти на земята? — попита я Раул ядно.
Сигурно я беше видял да използва бордния телефон. Сейчан погали драконовата фигурка на медальона си.
— Още са във водата. Ако имаш късмет, може и да решат гатанката вместо теб.
— Не са ни притрябвали — можем и сами. — Раул се върна при хората си, отряд от шестнайсет души, включително главният експерт на Двора.
Сейчан вече се беше срещала с прехваления им ватикански библиофил доктор Алберто Менарди, кльощав среброкос мъж с надупчено от пъпки лице, дебели устни и малки очи. Той седеше в дъното на самолета и страдаше мълчаливо заради счупения си нос. Сейчан имаше пълно досие за него. Връзките му с една определена сицилианска престъпна организация бяха отдавнашни и сериозни. Изглежда, дори Ватиканът не можеше да опази градината си от тези плевели. От друга страна, не можеше да отрече острия ум на свещеника. Коефициентът му на интелигентност беше с три точки над този на Айнщайн.
Именно доктор Алберто Менарди преди петнайсет години беше разгадал с помощта на колекцията от гностически текстове, притежавани от Драконовия двор, способността на електромагнетизма да отключва енергията на тези свръхпроводими метали. Пак той беше съгласувал и надзиравал изследователските проекти в Лозана и бе изпробвал въздействието на металите върху животни, растения и минерали. А и Кой би обърнал внимание на някой и друг изчезнал швейцарски планинар? Тези последни експерименти биха обърнали стомаха и на най-безскрупулните нацистки учени.
Доктор Менарди имаше и обезпокоителна страст към млади момичета.
Не за секс обаче.
За друг вид забавления.
Беше виждала няколко снимки и й се искаше да не беше. Ако Гилдията не я беше инструктирала да го елиминира, щеше да го направи на своя глава.
Самолетът се снижи за кацане.
Някъде долу екипът на Сигма се трудеше ли, трудеше.
Те не представляваха заплаха.
Щеше да е лесно като стрелба по неподвижни мишени.
ЗАГАДКАТА НА СФИНКСА
26 юли, 12:41
12. Александрия, Египет
— Спомнете си онази проклета риба — обади се Монк по радиото от лодката над тях.
Четири метра по-надолу Грей се намръщи към подскачащия кил на лодката. През последните пет минути бяха отхвърляли различни варианти. Може би сфинксът седеше върху входа на тунел. Само че как щяха да преместят един тон камък? Обсъдиха и левитация посредством амалгамата, като при гробницата на свети Петър. Грей имаше една епруветка с пудрата, останала му от тестовете с костите от Милано. Но да я активират щеше да им е необходимо електричество… а това не беше добра идея, когато си на метри под водата.
— За каква риба говориш, Монк? — попита Грей. Тук долу беше видял достатъчно риби, за да го отвратят до живот от морските блюда.
— Онази от първата загадка — отговори Монк. — Сещаш се. Нарисуваната риба в катакомбите.
— Какво по-точно?
— Виждам ви — и вас и статуята — с подводната камера. Сфинксът гледа право към крепостта.
Грей сведе поглед към статуята. Тук, където видимостта не надхвърляше пет метра, беше трудно да обхванеш цялостната картина. Перспективата на Монк беше по-добра. А и точно това умееше той — да вижда цялото зад подробностите.
— Катакомбите… — измърмори Грей, разбрал накъде бие колегата му.