Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Ако въобще е съществувало — предупреди Грей.
— Поне е добро начало на търсенето ни — възрази Вигор.
— И какво ще правим? Ще почукаме на вратата и ще попитаме дали нямат нещо против да им разкопаем основите?
Кат предложи по-практично решение.
— Ще се свържем с Националната разузнавателна служба. Те имат достъп до сателити с дълбочинна радарна система. Ще поискаме да минат над мястото. А ние ще потърсим в Данните им кухини или други странни образувания, също като немските геофизици в града. Това може и да ни помог-не да стесним периметъра на търсенето.
Грей кимна. Идеята не беше лоша. Но щеше да отнеме време. Той вече беше проверил. Оставаха осем часа до след-ващото преминаване на сателита.
Рейчъл предложи алтернатива.
— Спомняте ли си за задната вратичка към кухината под гробницата на свети Петър? Може би не се налага да минаваме през централния вход в крепостта на Каит Бей. Може да има заден вход. Под вода, като в Рим.
Грей хареса идеята й.
Рейчъл сякаш почерпи сила от одобрението, изписало се на лицето му.
— Туристическите агенции организират гмуркания близо до Каит Бей и Птолемеевите руини. Лесно можем да се слеем с туристите и да огледаме крайбрежната линия на пристана.
— Това може да не ни даде нищо — каза Кат, — но поне няма да седим със скръстени ръце, докато някой сателит мине оттам.
Грей кимна. Все беше някакво начало. Монк влезе от пилотската кабина.
— Осигурих бус и хотелски резервации под фалшивите ни самоличности, а на митницата ще ни пуснат без проверка благодарение на известно съдействие от Вашингтон. Мисля, че това изчерпва нуждите ни засега.
— Не. — Грей се обърна към него. — Ще ни трябва и лодка. По възможност нещо бързо.
— Добре — изсумтя Монк, после кимна към Рейчъл. — Но няма тя да я кара, нали?
08:55
Рим, Италия
Жежкото утро не подобряваше настроението на Раул. Беше едва девет, а температурите вече удряха тавана. Слънчевите лъчи напичаха каменния площад навън и блясъкът им беше направо непоносим. Голото му тяло лъщеше от пот. Той застана на вратата към балкона. Беше отворена, но въздухът не помръдваше.
Мразеше Рим.
Презираше оглупелите стада, облечените в тъмни цветове местни, които пушеха непрекъснато, постоянните приказки, викове и клаксони. Въздухът буквално миришеше на бензин.
Дори и онази курва, която беше забърсал в Травестере — дори и нейната коса миришеше на цигари и пот. Цялата вонеше на Рим. Той потърка охлузените си кокалчета. Поне сексът беше задоволителен. Беше се погрижил никой да не чуе виковете й. Харесало му беше как се извиваше под ножа му, докато той прокарваше върха му около големите кафяви зърна и надолу по гърдите. Но повече му беше харесало да я удря с юмрук в лицето, плът в плът, докато я чукаше.
Изкара си на тялото й омразата си към Рим, към онова американско копеле, което за малко да го ослепи, да не говорим, че му отне възможността да ги убие бавно. А сега беше научил, че онези пак са избягали някак от съдбата си.
Извърна се с гръб към прозореца. Тялото на курвата вече беше увито в чаршафите. Неговите хора щяха да се отърват от трупа. За него той не означаваше нищо.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня. Раул очакваше този разговор. Именно той му беше скапал настроението.
Вдигна слушалката.
— Получих доклада за снощната мисия. — Както и беше очаквал, обаждаше се Императорът на ордена. Гласът му се беше стегнал от ярост.
— Сър… Прекъснаха го.
— Оправдания не приемам. Провалът е едно, но неподчинение няма да търпя.
Раул се намръщи.
— Никога не бих направил такова нещо.
— А какво ще кажеш тогава за онази жена, Рейчъл Верона?
— Сър? — Той си представи чернокосата кучка. Спомни си миризмата й, когато я беше стиснал за врата и я бе заплашил с ножа. Беше усетил пулса в гърлото й, когато я стисна по-силно и я повдигна на пръсти.
— Беше ти наредено да я заловиш — не да я убиваш. Другите трябваше да бъдат елиминирани. Такива бяха запове-дите ти.
— Да, сър. Разбрано. Но вече за трети път не мога да използвам цялата си сила срещу американския отряд заради нея. Те продължават да ни се пречкат точно заради това ограничение. — Не беше планирал да търси оправдания за провалите си, но сега му предоставяха едно наготово. — Трябва да съм наясно. Кое е по-важно — мисията или жената?
Проточи се дълго мълчание. Раул се усмихна. Ръчна с пръст трупа на леглото.
— Аргументът ти е смислен. — Яростта в гласа на другия мъж се беше стопила. — Жената е важна, но мисията не може да бъде излагана на риск. Богатството и властта в края на този път трябва да са наши.