Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Може би златно стъкло — каза Грей. — Едно от състоянията на праха в м-състояние.
Кат кимна.
— В началото на трети век след Христа Септимий Север затворил гробницата за посетители с оглед на безопасността й. Интересно е да се отбележи и друго — че той поставил в гробницата много тайни книги. Ето един цитат. — Тя се наведе към екрана. — „Тъй че никой да не прочете книгите, нито да види тялото“. — Погледна Грей. — Това очевидно поддържа теорията, че нещо много важно е било скрито в гробницата. Била е превърната в един вид хранилище на тайно познание и Септимий се страхувал то да не бъде изгубено или откраднато.
Вигор доуточни:
— Александрия е била нападана многократно от началото на Новата ера до трети век. Нападенията ставали все по-сериозни. Самият Юлий Цезар опожарил голяма част от Александрийската библиотека, за да предотврати нападение при пристанището. Тези нападения продължили и довели до окончателното разрушение на библиотеката през седми век. За мен е разбираемо защо Септимий би искал да запази част от библиотеката, като я скрие. Сигурно е прибрал в гробницата най-важните свитъци.
— И не само военни агресори заплашвали Александрия — добави Кат. — Ударила я серия от страшни епидемии. Чести земетресения повредили значителни части от града. През четвърти век цял участък от града се сринал в залива, като повлякъл Птолемеевия царски квартал, включително дворе-ца на Клеопатра и голяма част от царското гробище. През 1996 — а един френски изследовател, Франк Годио, открил части от този изгубен град в Източния пристан на Александ-рия. Друг археолог, Онър Фрост, смята, че такава може да е била и съдбата на Александровата гробница, тоест да е потънала в морето.
— Това не ми се струва правдоподобно — каза Вигор. — Има всякакви слухове за местонахождението на гробницата, но повечето исторически документи я поставят в центъра на града, далеч от крайбрежието.
— Докато, както казах, Септимий Север не я затворил — продължи Кат. — Може дори да я е преместил.
Вигор се намръщи.
— Както и да е. Въпросът е, че междувременно търсачи на съкровища и археолози са опоскали целия град и околностите му. Дори и днес има нещо като златна треска по изгубения гроб. Преди няколко години екип от немски геофизици използва дълбочинен радар да докаже, че подпочвеният слой на Александрия е надупчен от аномалии и кухини. Има много места, където да скриеш гробница. Претърсването им може да отнеме десетилетия.
— Ние не разполагаме с десетилетия — каза Грей. — Не знам дали имаме и двайсет и четири часа.
Закрачи из тясната кабина, ядосан от безсилието си. Знаеше, че Драконовият двор разполага със същата информация като тях. Бързо щяха да съобразят, че хематитовата плоча под гробницата на свети Петър е карта, която сочи към Александрия.
Накрая попита нервно:
— Е, къде ще търсим най-напред?
— Аз може и да имам нещо — обади се Рейчъл за пръв път от известно време. Докато останалите бяха разговаряли, тя тракаше трескаво по клавиатурата и току примижаваше към екрана. — Или две неща.
Всички се обърнаха към нея.
— Има една отпратка от девети век, свидетелство от императора на Константинопол, че някакво, цитирам: „приказно съкровище“е скрито вътре или под Александрийския фар. Всъщност халифът, управлявал Александрия по онова време, почти съборил половината фар в опити да го намери.
Грей забеляза интереса на Вигор към казаното. Спомни си, че самият Вигор беше говорил надълго и нашироко за фара. Сигурно Рейчъл се беше вдъхновила от неговите думи и се беше разровила в Мрежата за допълнителна информация.
— Периодично и други са подхващали търсенето, но фарът е имал стратегическа роля за пристанището.
Вигор кимна; очите му грееха от вълнение.
— Какво по-добро място да скриеш нещо, което не искаш да бъде изкопано, от подземията на сграда, която е твърде важна, за да я съборят с лека ръка?
— После всичко приключило през 1303 — та, когато силно земетресение разтресло Източното Средиземноморие. Фарът бил разрушен и се сринал в същия залив, където лежали Птолемеевите руини.
— А какво е станало с оригиналното му местоположение? — попита Грей.
— Различни неща. Но през петнайсети век един султан построил крепост на полуострова. Тя си е там и до днес, крепостта на Каит Бей. В строежа й е използвана и част от оригиналните варовикови блокове на фара.
— И щом съкровището така и не е било намерено — подхвана Вигор, — значи трябва още да е там… под крепостта.