Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Рейчъл примижа и си представи какво се е издигало някога върху тези основи — високият колкото четиридесететажна сграда Александрийски фар, построен на пластове като сватбена торта, украсен с гигантска статуя на Посейдон и с огромен мангал на върха, от който се издигали пламъци и дим.
Нищо не беше останало от това чудо на древния свят, освен може би няколко варовикови блока, вградени в сегашната цитадела. Френски археолози бяха открили срутени блокове на дъното на Източния пристан, заедно със седемметрова отломка от статуя, вероятно статуята на Посейдон. Само това беше останало от Александрийския фар след земетресението, разтърсило района.
Или не? Дали нямаше и друго съкровище, съкровище още по-древно, скрито под основите на крепостта?
Изгубената гробница на Александър Велики?
Това бяха дошли да открият.
Зад нея другите се бяха събрали около купа водолазна екипировка, проверяваха кислородните бутилки, регулаторите и коланите с тежести.
— Наистина ли ни трябва всичко това? — попита Грей и взе една водолазна маска. — Плътни непромокаеми костюми и всичките тези специални, джаджи за глава?
— Всичкото ще ви трябва, да — каза Вигор. Вуйчо й беше опитен водолаз, нали беше археолог от Средиземноморието, нямаше как иначе. Много от най-вълнуващите находки в района бяха открити именно под вода, включително и тук, в Александрия, където наскоро беше открит изгубеният дворец на Клеопатра, потънал под вълните на същия този залив.
Но си имаше причина тези подводни съкровища да останат скрити толкова дълго.
Вуйчо й обясни:
— Замърсяването тук, в Източния пристан, и изливащи-те се отходни води правят залива опасен за изследователите, освен ако не са подходящо екипирани. Египетското министерство на туризма обяви плановете си да отвори тук морски археологически парк, обслужван от лодки със стъклени дъна. Някои безскрупулни туроператори вече предлагат водолазни обиколки. Но има съвсем реална опасност от токсини на тежки метали и тиф, ако влезеш без съответната защита.
— Супер — измърмори Монк, стисна зъби и провеси глава през борда като куче през прозореца на кола. — Ако не се удавя, ще прихвана някоя гадна болест, от която ще ми окапе месото. Не случайно си избрах специалните армейски сили, а не военноморските или авиацията. Твърдата земя под краката ти си е друго.
— Можеш да останеш в лодката — каза Кат. Монк й се облещи.
Ако искаха да открият някакъв подводен тунел към тайна съкровищница под крепостта, трябваше да участват всички. А и всички бяха опитни водолази. Щяха да се гмуркат на смени, като един почива в лодката и я пази.
Монк беше настоял да поеме първата смяна.
Рейчъл насочи лодката покрай източната страна на полуострова. Цитаделата на Каит Бей растеше пред тях, изпълваше хоризонта. От кея не изглеждаше толкова голяма. Нямаше да е лесно да огледат водите наоколо й.
Някаква тревога започна да я гложди. Тя беше предложила да претърсят района. Ами ако грешеше? Може да беше пропуснала улика, сочеща другаде.
Намали скоростта, макар че й идеше да отвори докрай дросела в унисон с растящото си вътрешно напрежение.
Бяха разграфили района на квадранти за по-систематично претърсване на залива около крепостта. Вече се приближаваха към първото място за гмуркане.
Грей застана до нея и се подпря с ръка на облегалката. Пръстите му докоснаха за миг рамото й.
— Това е квадрант А. Тя кимна и каза:
— Ще пусна котвата тук и ще вдигна оранжевия флаг, който предупреждава, че във водата има гмуркачи.
— Добре ли си? — попита той и се приведе към нея.
— Просто се надявам да не съм пратила всички ни за зелен хайвер.
Той се усмихна и суровите му черти малко се смекчиха.
— Ти ни даде нещо за начало, а аз и това не можах да измисля. Предпочитам да търся зелен хайвер, отколкото да не правя нищо.
Без да го осъзнава, тя нагласи рамото си така, че да се притисне в ръката му. Той не се отдръпна.
— Планът е добър — каза той. Гласът му бе мек.
Тя кимна, понеже думите й изневериха, и отклони поглед от проклетите му очи. Изключи двигателя и спусна котвата. Усети трептенето под седалката, когато стоманеното въже се разви.
Грей се обърна към другите.
— Обличаме се. Гмуркаме се, проверяваме подводната връзка и започваме търсенето.