Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Но искате да се обогатите за моя сметка — проговори най-сетне тя.
Отговорът му прозвуча искрено:
— Не е за ваша сметка! Ще си живеете така добре, както и преди. Най-важното за мен е да осигуря бъдещето на Робин. Освен това не виждам защо трябва да продължа да живея в оскъдица, след като законът, скъпа моя Гуинивър, ми дава право да живея така, както вие, моята жена, сте свикнали.
— А ако се стигне до подялба на земите между нашите деца, какво ще стане тогава? — попита възбудено тя. — Много добре знаете, че някои имоти са много по-ценни от други.
— Ще се спрем поотделно върху всяко парче земя и ще ги поделим справедливо — отговори веднага той. — Предполагам, че вашите сметки са точни?
— Разбира се — отговори тя с неприкрито презрение.
— Предполагам също, че няма да се опитвате да ме заблуждавате с фалшиви оценки? — Той я фиксираше с присвити очи.
— Ако не сте достатъчно умен да разпознавате манипулирани цифри, значи нямате достатъчно ум и да управлявате имущество, голямо като това, което ми отнемате — гласеше отговорът й. — Сам ли ще управлявате имотите ми?
— Ако вие откажете да се занимавате и занапред с управлението им.
— Аха, разбирам. Ето това е умно. Печалбата за вас, трудът за мен. Прекрасно партньорство. Поздравявам ви, лорд Хю!
Изведнъж мъжът избухна в смях. Бързината и остротата на ума й не се плашеха и от крайни ситуации.
— Каква осичка си! — Той я улови за раменете и я привлече към себе си въпреки съпротивата й. — Разбери, Гуинивър, трябва да отстъпиш, за да сме сигурни в бъдещето си. Независимо от изгодата за мен, трябва да признаеш, че в този си вид договорите отговарят на тактиката ни. Ако искаме да разиграем убедително този театър, те трябва да издържат на всяка проверка. Пазителят на печата няма така лесно да признае поражението си.
Гуинивър разбра, че трябваше да се признае за победена. Хю беше поне честен. И я обичаше — сам го каза. Може би беше искрен. Но дали тя го обичаше? Любов ли беше странната връзка помежду им? Вярно, тя го желаеше страстно и въпреки гнева и разочарованието си копнееше за прегръдката му… за аромата на косата и тялото му, за силата и нежността му. За ръцете, които я държаха, за страстта, която ги съединяваше, за всичко, което я разтърсваше до дън душа и я изпълваше със сладостна нега.
Той беше нежен, с чувство за хумор, изпълнен с обич. В същото време беше остър, с категорични оценки, с непоколебимо чувство за чест и дълг.
Беше излъгал, за да спаси живота й.
— Такъв е животът — изрече тихо тя, признавайки поражението си.
Той вдигна лицето й към своето и я целуна. Тази целувка подпечата съгласието й, но беше толкова обещаваща, че тя се изпълни с нова надежда. Поражението можеше да се превърне в обща победа. Вече не беше нужно да се бори с него, да му оказва постоянна съпротива. В любовта щяха да победят и двамата.
Когато се отделиха един от друг, Гуинивър попита тихо:
— Ти излъга заради мен. Защо го направи, след като вярваш, че съм убила Стивън Малори?
Той я измери с мрачен поглед и на свой ред попита:
— А ти уби ли го?
Кой можеше да отговори на този въпрос? По челото и се плъзна сянка. Нарочно ли бе протегнала напред крака си? Сигурно никога нямаше да разбере. Но Хю искаше отговор.
— Не!
Той не й повярва. Бе видял смръщването й, усети краткото колебание. Но зарът беше хвърлен.
— Тази точка остава спорна — промърмори той и изпъна силните си рамене. — Всъщност вече няма значение дали вярвам в невинността ти или не. Важното е всички останали да знаят, че ти вярвам.
Той зачака напрегнато да види дали съмнението му ще разруши самообладанието й. Ако наистина беше невинна, щеше да реагира гневно и да се опита да го убеди. Но изражението й остана каменно. Той се обърна и се запъти към вратата.
— Мисля, че се разбрахме. Да сложим край на тази работа.
— Явно не ми остава нищо друго — отвърна беззвучно тя. — Да приключваме.
Слязоха в залата и Гуинивър подписа всички договори, без да каже дума. Видимо угриженият магистър, който непрестанно клатеше глава, отново напомни на Хю за шаран, останал на сухо. Но след като господарката му мълчеше, и той се въздържа от коментари. Единственият шум, който се чуваше, беше стърженето на перото по пергамента.
— Ще връча договора на лорд-пазителя на печата, лорд Хю. — Мастър Нюбъри посипа пергамента с пясък, изтърси го и грижливо го нави на руло. Размекна восък и го накапа по ръбовете. След това го подаде на Хю да сложи печата си.
— Венчавката ще стане утре сутринта в Хамптън Корт — съобщи Хю. — Тази сутрин получих разпореждането на краля. Кралицата много държи да присъства.