Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Магистърът вдигна вежди.
— Това ли е причината, поради която поиска списък на имотите ви?
Гуинивър кимна.
— Още тази вечер трябва да помислим какво бихме могли да си запазим. Например земите, които са непродаваема собственост или ми принадлежат само докато съм жива, поради което не мога свободно да разполагам с тях.
— Както и собствеността на лейди Пен и лейди Пипа, завещана им от лорд Хадлоу — допълни магистърът и бързо забрави смущението си. — Може би ще успеем да увеличим малко тяхната собственост и ще добавим към нея и част от земите в Айлкистон. Тя не е спомената изрично в завещанието на лорд Хадлоу — но може да мине, тъй като имотите са съседни. — Той се почеса по брадичката. — Лорд Хю няма да посегне на наследството на децата ви, нали? — Във въпроса му имаше съмнение.
Гуинивър поклати глава.
— Лорд Хю няма да стори нищо, което би навредило на дъщерите ми — отговори спокойно тя.
Нямаше да навреди и на нея — само на гордостта й.
Първоначално бе предявил претенции към известни части от собствеността й, но сега имаше шанс да получи много повече от земите, които искаше за Робин. Естествено претенциите му бяха компенсация за оказаната й услуга и тя трябваше да преглътне гордостта си. В сегашното си положение не можеше да си позволи лукса да бъде горда. Но я болеше… не можеше току така да се откаже от онова, за което беше работила толкова години, първо, за да го получи, а после да го задържи и да увеличи стойността му… за да го предаде на човек, който не беше сторил нищо… който го искаше само защото щеше да стане неин съпруг!
Да, щеше да я боли. Но не колкото секирата на палача. Мрачна усмивка трепна на устните й.
20.
Мастър Нюбъри беше висок и мършав. Кафявото, подплатено с кожи палто висеше на раменете му като на закачалка. Черната шапчица с наушници беше здраво вързана под брадичката. Едното му око изглеждаше мътно и се движеше във всички посоки, докато другото оставаше неподвижно. Изглеждаше, като че не се беше хранил от месеци.
Когато на следващата сутрин Гуинивър слезе в залата, придружена от магистъра, адвокатът я посрещна с дълбок поклон.
— Ще позволите ли да ви изкажа благопожеланията си, милейди…
— Благодаря ви, мастър… — Тя се поколеба. — Мастър Нюбъри, ако не се лъжа.
— Точно така, милейди.
— Позволете да ви представя магистър Хауърд, моя дългогодишен учител и съветник.
Двамата мъже се поздравиха с кратко кимване и се огледаха подозрително.
Хю влезе от задния вход след обичайната си сутрешна езда и в залата нахлу свеж утринен въздух. Той беше гологлав, посивялата му коса беше разбъркана от вятъра.
След като свали ръкавиците си и ги остави на пейката до вратата към кухнята, той поздрави присъстващите в най-добро настроение.
— Желая на всички ви добро утро. Лейди Гуинивър, магистре, мастър Нюбъри. — Той хвърли изпитателен поглед към Гуинивър. Цяла нощ се беше надявал тя да отиде при него, но спа сам… с мечтите си.
Но вдругиден… Тогава щеше да спи в леглото му като негова съпруга.
Облечена в светлосива, дискретно избродирана роба, Гуинивър изглеждаше хладна и недостъпна. Тъмносиньото було беше прибрано и разкриваше лебедовата шия, украсена с великолепни перли. Висока и стройна, с порцеланов тен, тя изглеждаше непоколебима, неспособна да направи погрешна стъпка, да каже нещо не на място. Ако не знаеше истината, той би повярвал, че във вените й тече вода. Нищо не показваше, че под нежната светла кожа пулсираше топла кръв.
Пръстите го засърбяха да свали булото и да разпусне косата по гърба й, а после да зарови ръце в сребърните къдрици. Желанието беше толкова силно, че тя сигурно го усети. Ала Гуинивър не допусна да се разбере дали беше успял да й предаде мислите си. Само го дари с полуусмивка, далечна и загадъчна.
Той не можеше да знае, че разкъсвана от трескаво желание, тя беше лежала цяла нощ будна и решена да остане в леглото си; в никакъв случай не биваше да се поддаде на страстта, докато Хю й беше враг. Нямаше да се предаде без съпротива, нямаше да му позволи да й отнеме имотите. Двамата щяха да водят жестока борба за брачните договори.
— Да седнем! — Хю посочи дългата маса за хранене и седна начело. Гуинивър и магистърът седнаха от дясната му страна, мастър Нюбъри — от лявата.
— Подготвихте ли списък на имуществото си? — обърна се лордът към Гуинивър. Тя посочи магистъра, който разпростря върху масата гъсто изписан пергамент. Хю го взе и го прегледа набързо. Не откри нищо изненадващо. Лорд-пазителят на печата имаше пълен списък на имотите на вдовицата и беше изчислил на каква сума възлиза имуществото й. Хю познаваше тези документи дълго преди да потегли към Малори Хол. Сега беше важно да разбере дали списъкът е бил манипулиран, за да го лишат от собственост върху част от имотите.