Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Каква чест — промърмори адвокатът и едното му око се стрелна към ъгъла на залата, докато другото беше устремено към навития и запечатан пергамент в ръката му.
— Точно така — усмихна му се Хю.
— И ние ще дойдем на сватбата, нали, мамо?
Всички глави се обърнаха към Пипа, която бе задача този въпрос. След мрачната тишина гласчето й беше като освежаващ дъжд след дълга суша.
— Откъде се появи пък ти? — попита недоволно Хю.
— Трябваше да хвана Лунна светлина, която се промъкна под вратата. Ти ни каза да стоим отвън, мамо, но нали трябваше да я хвана. — Пипа притисна до гърдите си сивото котенце и погледна страхливо към възрастните. — Иначе не съм чула нищо. Само онова, което лорд Хю каза за сватбата.
Гуинивър не беше сигурна, че може да й вярва. Малката винаги чуваше повече от онова, което беше полезно за нея; но в момента беше по-просто да й повярва.
— Къде е Пен?
— В обора с Робин. Момчето чисти сбруята. Не искат да говорят с мен. Имат си тайни. — Момиченцето се намръщи сърдито.
— Не вярвам да имат тайни от теб, миличка. — Гуинивър я потупа окуражително по рамото. — Просто трябва да си изяснят някои неща.
Пипа кимна и забрави сестра си и Робин, защото имаше по-интересна тема.
— Нали и ние ще дойдем на сватбата, мамо? — попита отново тя. Гуинивър хвърли поглед към Хю, който поклати глава и отговори:
— В писмото на краля не е казано нищо за децата. Ти и аз сме единствените поканени на специалната церемония.
— Съжалявам, момичето ми. — Гуинивър помилва бузата на момиченцето. — Но ние няма да се бавим много.
— Ще се върнем следобед и ще празнуваме — обеща Хю. — Ще си устроим голямо празненство!
Пипа моментално се развесели.
— О, да! Ние с Пен ще украсим залата както за Коледа или за празника на Тримата крале. И ще поръчаме сладкиш с марципан!
В духа на предбрачния договор Гуинивър искаше сватбата да мине тихо и незабелязано. Струваше й се неподходящо да устроят голям празник, но нямаше сърце да откаже на малката си дъщеря, която изглеждаше толкова въодушевена.
— Ще направим малък празник — поправи я тя.
— В никакъв случай — възрази весело Хю. — Според мен това е идеалният случай да заколим угоено теле!
— Цяло теле? — погледва го учудено Пипа. — Когато мама се омъжи за лорд Малори, имаше фазани и дивеч и шарани и всякакви сладки неща. Но нямаше теле.
— Мисля, че майка ти предпочита тази сватба да бъде различна — засмя се Хю.
— Но ще има музика и танци, нали? — попита сериозно детето. — На всяка сватба трябва да има музика и танци.
— Иди да обсъдиш приготовленията с Тили — посъветва я Гуинивър и леко я побутна към вратата.
Пипа изскочи навън и залата изведнъж опустя. Мастър Нюбъри подреди нещата си и се надигна.
— Отивам при лорд-пазителя на печата, милорд. Хю кимна.
— Ако има отговор, бих искал веднага да го узная.
— Разбира се, сър. — Адвокатът се поклони церемониално пред Гуинивър, кимна на магистъра и бързо излезе.
— Музика и танци — промърмори Хю. — Трябва да намеря добри музиканти.
— Не е нужно — отвърна остро Гуинивър. — Не искам музика, нито фазани и угоено теле! Не виждам причина да правим празненство. Щом децата искат, нека украсят залата, но иначе няма защо да си създаваме излишни главоболия.
— Напротив, напротив! — В очите на Хю блесна дяволитост. — Искам да празнувам. Аз съм се женил един-единствен път, докато ти… Разбирам, че сватбите за теб са… всекидневие, но за мен са рядкост и искам да отбележа утрешния ден, както подобава.
Магистър Хауърд се закашля силно. Направи извинителен жест, оттегли се в дъното на залата и скри лице зад голямата си и не особено чиста носна кърпа.
— Чувството ти за хумор е крайно неприлично — изсъска Гуинивър и Хю се ухили още по-широко. — Постигна победата си, защо сега демонстрираш злоба?
— Всъщност не се чувствам като победител — отговори той и й се усмихна с нежност. — Вместо това изпитвам задоволство, радостно очакване, увереност, че отсега нататък животът ми никога няма да бъде скучен. Но не се чувствам победител, не, наистина…
Тя го погледна и потъна в очите му. Желанието му беше недвусмислено. Вдигна ръка и отстъпи назад, сякаш искаше да го отблъсне.
— Ела при мен — пошепна умолително той и гласът му потрепери. — Ела при мен, Гуинивър!
— Не — отговори шепнешком тя. — Не бива така. Не е редно всичко да става по твоята воля.
Той се намръщи и светлината в очите му угасна.
— Знаеш, че не го искам за себе си.
Да, тя го знаеше. Но любовта нямаше място в заредения с конфликти свят, в който живееха. Когато телата и душите се сливаха в любов, противоречията и споровете изчезваха. Но тя нямаше да отстъпи от своенравието си. То беше нейната сила. Обърна се и понечи да избяга.