Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Пен и Пипа могат да те придружат — предложи Гуинивър и сложи ръце на раменете на момичетата. — Мисля, че е редно мастър Кроудър да даде своя принос за… — Тя се поколеба, но продължи: — …защото това е общ празник, нали, лорд Хю? — Едната й вежда се вдигна предизвикателно. — Щом сме решили да се оженим, значи трябва да намерим начин да си поделим домакинските задължения.
Хю преглътна мъчително. Естествено беше Гуинивър да поиска свое домакинство. Двама управители под един покрив — това със сигурност щеше да създаде проблеми.
— Мисля, че имаме достатъчно време да обсъдим подробностите — отговори спокойно той и допълни: — Досега Кроудър и Милтън не са се карали за нищо.
— Естествено, но мастър Кроудър се държеше като гост на вашия дом — възрази тя. — Така не може да продължава.
— Казах, че ще го обсъдим по-късно. Робин, ще бъдеш ли така добър…
Робин направи тържествен поклон и се запъти към кухнята. Гуинивър побутна момичетата след него и те го последваха с неохота, но и с нарастващо любопитство.
Тили излезе напред.
— Значи пак ще правим сватба, момичето ми. — В погледа, отправен към лорд Хю, не личеше нито враждебност, нито съгласие.
Магистърът застана до нея.
— Ще съставим ли предбрачен договор, мадам?
Гуинивър веднага разбра, че старият й учител беше схванал точно за какво ставаше дума.
— О, да, но лорд Хю вероятно ще пожелае да участва и неговият правен съветник. Най-добре е да седнем всички заедно.
Тя срещна безстрашно погледа на бъдещия си съпруг. Видя искрите смях в блестящите сини очи и разбра, че той не желаеше да отговори на предизвикателството й със свое. Не беше нужно, защото предимството и без това беше на негова страна. Двамата се разбираха без думи.
— Ще го съставим всички заедно — повтори тя и той кимна.
— Ще повикам мастър Нюбъри колкото се може по-скоро. Добре ли е утре сутринта, мадам?
— Разбира се. — Тя наклони глава. — Вие определете часа, лорд Хю. Нали ще останем под вашия покрив.
Той се засмя, както се беше засмял в Стар Чеймбър, и сърцето й направи скок. Обичаше смеха му. Той не беше подигравателен, ни най-малко, а изразяваше одобрение, като че беше чул добра шега. Тяхна шега, неразбираема за никой друг. Гуинивър многозначително вдигна рамене.
— Моля да ме извините, лорд Хю, но бих желала да се оттегля. Предиобедът беше напрегнат… във всяко отношение.
— Естествено. — Той се поклони. — Ще се храним в два. Малко е късно, знам, но ако искаме на масата нещо повече от обичайното, трябва да дадем на готвача достатъчно време.
Гуинивър кимна в знак на съгласие и се обърна.
— Тили, магистре, моля ви да ме придружите!
— Искам да ви кажа още нещо. — Хю я задържа в началото на стълбището. Гуинивър остана с ръка върху парапета.
— Ще ви бъда много благодарен, ако с магистър Хауърд направите пълен списък на притежанията си. Горе-долу знам колко са големи, но съм сигурен, че има още доста, с които не съм имал възможност да се запозная. Нека списъкът бъде готов преди утрешното ни събиране. — Той се усмихна невинно, като че молбата му беше съвсем обикновена.
— Всички имоти, които са мое притежание, са вписани в поземления регистър — отговори хладно тя.
— Да, знам, но би трябвало да се върна в Дербишайър, за да го прегледам — възрази той със същата невинна усмивка. — Пътуването е дълго и опасно. Знам, че ще ми спестите това усилие. Кралят настоя бракосъчетанието да стане след два дни, което означава, че дотогава трябва да подпишем и заверим брачните договори. Съмнявам се, че Хенри ще се съгласи на отлагане. Той е известен с бързите промени в настроението си.
Заплахата беше недвусмислена. Гуинивър знаеше, че той говори истината. Имаше право да й напомни колко застрашена е свободата й преди официалната сватба. Като че ли имаше нужда от това предупреждение! Затова се задоволи с кратко кимване и изкачи стълбата, следвана от Тили и магистъра.
— Значи наистина ще има сватба — повтори Тили, щом влязоха в спалнята, и поклати глава. — Надявам се този брак да бъде по-добър от другите. — Е — допълни тя с обичайната си откровеност, — след като вече познаваш леглото на лорд Хю, сигурно знаеш какво правиш.
При тази недискретна забележка магистърът се изчерви и смутено подръпна връзките на шапката си. Тили нямаше право да говори така в негово присъствие! Съвсем друго беше, когато двете споделяха тайните си на четири очи.
— Решението дойде внезапно, милейди… — Бедният Хауърд се покашля сухо.
— Прав сте. — Гуинивър свали ръкавиците си. — То ми бе натрапено от обстоятелствата, мисля, че ме разбирате. Лорд Хю иска висока цена, задето ме спаси от палача. — Тя се изсмя безрадостно. — Мога ли да му се сърдя? На негово място сигурно щях да постъпя по същия начин.