Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Желая на ваше величество здраве и щастие — проговори тихо тя.
Усмивката на кралицата стана още по-топла.
— И аз ви желая същото, лейди Гуинивър. — Тя остави настрана бродерията си и се надигна с помощта на камериерките, които стояха от двете страни на креслото. Те подредиха полите й и я наметнаха с топъл шал.
— Капеланът ми ще извърши венчавката в параклиса. Аз ще ви гледам отгоре.
Гуинивър отново направи реверанс и изчака кралицата и дамите й да се настанят в запазеното за тях помещение в галерията, откъдето се виждаше целият параклис.
Хю, който не беше поканен в кабинета на кралицата, очакваше Гуинивър в параклиса. Единственият присъстващ беше капеланът на кралицата. Когато откъм вратата се чу шум, Хю се обърна бързо и видя лорд-пазителя на печата.
— За нищо на света не бих пропуснал венчавката ви, лорд Хю — заяви Томас Кромуел с равнодушно изражение и корав, арогантен поглед, докато крачеше по тясната средна пътека между пейките. — Вдовицата и голямото й състояние паднаха като зрял плод в кошницата ви. — Студена усмивка заигра на устните му. — Брачният договор е достоен за… много алчен джентълмен. Поздравявам ви. Самият аз не бих се справил по-добре. — Той докосна ръката му.
Хю едва потисна напора да се отдръпне отвратено от мъжа, чиято алчност беше станала пословична. Вместо това се усмихна, прие комплимента с поклон и попита:
— Не виждам милорд епископа. Няма ли и той да присъства?
— Гардинър искаше вещица — отвърна сухо Кромуел. — И след като не си я получи, загуби интерес към случая.
— А вие, милорд Кромуел? Продължавате ли да се интересувате от вдовицата? — Като че не го беше грижа за отговора, Хю погледна възхитено към куполовидния таван, който кралят беше заповядал да подновят, красивите арки, резбованите и позлатени полилеи, синия свод, обсипан със златни звезди.
Лорд-пазителят на печата се усмихна студено.
— Докато дамата не остане отново вдовица, лорд Хю, аз не се интересувам от нея.
Хю само повдигна едната си вежда, без да откъсва поглед от тавана. В същия миг улови някакво движение зад един от еркерните прозорци над църковния кораб. Това беше частното помещение на краля в галерията, откъдето присъстваше на службите.
Лорд-пазителят на печата проследи движението на главата му и промърмори:
— Я виж ти, кралят все пак е решил да присъства. Ще отида при него. — Той се обърна и в този миг Гуинивър излезе от кабинета на кралицата.
— Милейди Гуинивър! — Кромуел се поклони дълбоко. — Позволете да ви изкажа благопожеланията си!
— Благодаря, милорд. — Тя направи бърз реверанс и спокойно вдигна глава към широкото, тлъсто лице. Погледът й беше леден и предизвикателен.
На устните му се появи неприятна усмивка. Обикновено будеше у хората страх, не упорство. Удостои я с леко кимване, сякаш приемаше предизвикателството, и продължи пътя си.
Гуинивър отиде при Хю и застана неподвижна, както винаги скрила ръце в черните поли. Кралският капелан произнесе брачните клетви, двамата отговориха по обичайния начин, коленичиха да изслушат службата, изправиха се.
Гуинивър вече не беше вдовица.
Тя стоеше до съпруга си, неспособна да се помръдне или да каже нещо, замаяна от бързината, с която се беше променил животът й. Изведнъж забеляза великолепната светлина, която влизаше през пъстрите стъкла на прозорците в източния край на параклиса. Лъчите затанцуваха върху профила на Хю, оцветиха крайчето на ухото му в розово, подсилиха цвета на леката вдлъбнатина в основата. Тя си представи колко мека беше тази част и езикът и устните й се раздвижиха. Дощя й се да я вкуси, да усети нежността и чувствителността й. Много скоро щеше да го направи наистина. Винаги когато целуваше и изследваше с език и зъби ушите му, Хю буквално изпадаше в екстаз и издаваше комични звуци, които я възбуждаха.
Той се обърна към нея и видя, че кожата й е леко зачервена, а устните полуотворени. Падащата през източния прозорец слънчева светлина бе обагрила бузите й и подчертаваше тъмните сенки на ресниците й, съвършената извивка на веждите. Светлата коса под тъмното боне изглеждаше розова като опал.
Тя вдигна глава към него и когато срещна погледа му, очите й бяха почти черни.