Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Това ли са земите, които лорд Хадлоу е завещал на момичетата си? — попита учудено той, устремил поглед в лицето на Гуинивър. — Не си спомням областта Айлкистон да е част от тях.
— Така ли? — попита меко тя и не каза нищо повече.
Тази жена притежаваше железни нерви! Доходните мини край Брасингтън явно бяха нейни само приживе, макар че в документите на пазителя на печата тази клауза липсваше. Без да се порови в регистрите на Дербишайър, той не можеше да провери дали твърденията й отговаряха на фактите. Ако да, тя нямаше право да включи този имот в брачния си договор, тъй като притежанието й беше ограничено. Нали точно с тази обосновка той беше предявил претенции към земята на Роджър Нийдхем. Ако предположението му беше погрешно, ако повярваше и приемеше твърденията й, тя можеше спокойно да се разпорежда с тези земи зад гърба му.
Той я погледна пронизващо и почука с перото си по въпросната част от списъка. Би било трагично за Гуинивър да обърне собствените му аргументи срещу него. Тя не показа признаци на безпокойство или смут, само равнодушие. Погледът му се премести към магистъра, който се взираше в празното пространство и смучеше бузите си.
Страхотна двойка, каза си с неволно възхищение Хю. След дългата им съвместна работа не беше за чудене, че умееха да се сдържат.
— Предлагам следното — заговори енергично той. — Робин получава без ограничения земите между Грийт Лонгстоун и Уордлоу, които са били собственост на нашето семейство.
Гуинивър беше очаквала точно това и само кимна. Мастър Нюбъри започна да записва. Магистър Хауърд отбеляза нищо в списъка си.
— Дъщерите ви запазват собствеността, която баща им е завещал като зестра — включително земите в Айлкистон, които не се споменават в оригиналните документи. — Той вдигна рамене. Добавката не беше толкова важна. — С изключение на Малори Хол и мините в Брасингтън цялата ви поземлена собственост преминава в ръцете на съпруга ви, т.е. в мои ръце, според обичайното брачно право.
Гуинивър пое шумно въздух, но той продължи, без да й даде възможност да отговори:
— След вашата смърт половината от тези имоти отиват в ръцете на дъщерите ви. След моята смърт… — Погледът му се плъзна по изуменото й лице и той продължи натъртено: — Ако умра преди вас, синът ми наследява другата половина. Ако имаме деца, след раждането си всяко от тях ще получава полагащата му се част от наследството.
Гуинивър беше подготвена за най-лошото, но тайно се беше надявала, че чувствата на Хю към нея ще намалят претенциите му, макар да заслужаваше компенсация. Той знаеше, че тя цени независимостта си повече от всичко на света.
В моменти на оптимизъм тя си рисуваше бъдещето в розови краски и си представяше как щяха да живеят в хармония и да управляват имотите си заедно и в съгласие. Какво лошо имаше, ако той споделеше управлението на семейното богатство със съпругата си? Тя щеше високо да оцени плавността му за партньорство.
Вместо това той я разочарова и потвърди най-мрачните й предчувствия, като я лиши от последните остатъци от независимостта й. Това беше непоносимо! Макар да беше решена да преглътне гордостта си, тя нямаше да му позволи такова грабителство.
— Всичко! — извика тя и очите й пламнаха от гняв. — Най-спокойно ми предлагате да се лиша от цялото си имущество?
В очите му светна гняв.
— Между съпрузи не може да става и дума за грабителство, мадам. Договорът ни ще съответства на закона и традицията. Ясно ми е, че при предишните си бракове сте действали другояче — но за разлика от бившите ви мъже аз няма да се откажа от правата си. Бъдете уверена, че няма да ви липсва нищо и че дъщерите ви ще получат полагащото им се възпитание и лукс. Не забравяйте, че ви оставям пълновластна собственица на Малори Хол. При дадените обстоятелства смятам, че постъпвам почтено.
— Не сте направили нищо, за да заслужите подобен подарък — изфуча разярено тя. — Благодарение на моя труд земите и другите имоти носят много по-високи доходи от времето, когато ги получих. Аз се грижа за всичко, влагам много пари в подобрения. А вие идвате и ми ги вземате ей така, без нищо!
— Това е обичайният брачен договор, мадам — осмели се да се намеси мастър Нюбъри.
— Знам какво е обичайно и какво не — отсече тя и отново се обърна към Хю. — Не е прилично да се караме пред хората. Настоявам да уредим спора си на четири очи. — И стана от масата.