Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Велики боже! Никога не бяха срещал такава упорита жена! — извика подире й Хю, опитвайки се да я вразуми.
Тя стигна до стълбата и отговори през рамо:
— Оттук нататък ще трябва да живеете с тази упорита жена, милорд.
— Ще те укротя аз, ще вадиш — изръмжа ядно той.
За сватбата си Гуинивър се облече изцяло в черно. Момичетата седяха на леглото и си бъбреха, докато тя се приготвяше и се вслушваше в звънките им гласчета. По заповед на краля тя щеше да се венчее в параклиса на Хамптън Корт — и да пожертва независимостта си в името на децата си. Ако продължеше да размишлява за несправедливото отношение към себе си, за безизходицата, в която беше изпаднала, никога нямаше да намери покой. Трябваше да мисли само за онова, което беше спечелила. Бъдещето им беше осигурено.
Хю почука на вратата и влезе. Носеше къса турскосиня наметка, подплатена с черен сатен и обточена с хермелин. Модният жакет беше от черно копринено кадифе, а прилепналият панталон очертаваше примамливо силните мускули на краката му. Баретата беше украсена със сапфирена брошка.
— О, колко сте елегантен! — извика възхитено Пипа.
— Да, наистина — потвърди похвалата Пен.
— Много ви благодаря, дами! — Той се поклони тържествено, обърна се към Гуинивър и я огледа учудено. — Май и аз трябваше да избера погребални одежди.
— Аз съм вдовица — отвърна кратко тя.
— Още малко ти остава — отвърна с усмивка той. — Лодката на краля вече чака.
— Кралят ни е изпратил лодка? — Гуинивър беше толкова учудена, че забрави сдържаността си.
— Е, всъщност това е лодката за музикантите, но са им поръчали по пътя да спрат в Блекфриарс — отговори честно Хю. — Но все пак е знак на внимание.
— Сразена съм!
Хю избухна в смях.
— Не забравяй да кажеш на краля, че си била сразена — разбира се, ако почете венчавката ни с присъствието си.
— Ще се постарая да не забравя.
— Може ли да дойдем поне до брега, за да видим лодката на краля? — попита Пен и скочи от леглото.
— Не виждам защо да не ни придружите. Робин ще дойде с нас и ще ви върне вкъщи. Готова ли си, Гуинивър?
Тя нахлузи тънките си кожени ръкавици, обшити с малки перли. Тили сложи на раменете й наметка от копринено кадифе, мека и топла, черна като нощта.
— Готова съм! — Тя тръгна към вратата, преди Хю да е успял да й — предложи ръката си.
Той вдигна рамене и се обърна към Тили.
— Наредете да пренесат раклите на лейди Гуинивър в моите покои. Вие знаете най-добре как да подредите. Можете да направите всички промени, които считате за нужни. Искам господарката ви да се чувства уютно.
Тили кимна и се усмихна.
— Много добре, милорд.
— Според мен не са необходими промени, Тили — обади се Гуинивър от вратата. Защо й беше толкова трудно да приеме, че отсега нататък щеше да спи при него?
— Аз ще се оправя, момичето ми — успокои я Тили. — Остави всичко на мен.
Старата бавачка не за първи път трябваше да мести багажа на господарката си. Въпреки очевидните притеснения на Гуинивър и неодобрението на магистъра, Тили беше оптимистка. Гуинивър беше имала само един брак по любов, а при сегашната й връзка много неща напомняха за женитбата й с Тимъти Хадлоу.
Дано и новият брак не завършеше преждевременно с някой нещастен случай…
21.
Кралицата, двадесет и осем годишна дама с открито лице и меки черти, седеше в кабинета си точно до кралския параклис в Хамптън Корт и бродираше кесия за съпруга си.
Когато й представиха Гуинивър, тя я прие с топла усмивка.
— Какво щастливо събитие, лейди Малори! Милорд кралят знае много добре, че се радвам на сватбите.
— Ваше величество е много добра, че пожела да почете венчавката ни с присъствието си. — Гуинивър направи почтителен реверанс. — Особено в това състояние… — Погледът й се плъзна към издутия корем под разхлабения корсаж на роклята.
Високопоставената дама забеляза погледа й и поглади корема си с доволна усмивка.
— Вие имате деца, доколкото знам.
— Две дъщери, ваше величество.
Кралицата кимна.
— След една седмица ще подаря син на негово величество краля.
— Вашият народ ще бъде с вас в този труден момент, ваше величество.
Джейн се усмихна с отнесената усмивка на жена, устремила всичките си мисли към новия живот, който растеше в нея.
— Синът ми ще ощастливи сърцето на баща си.
— Абсолютно сте права, милейди! — Гуинивър беше износила три деца. Синът й се роди мъртъв, но дъщерите оцеляха. Беше претърпяла и два спонтанни аборта, и двата пъти за щастие в началото на бременността. Дълго и мъчително беше тъгувала за мъртвия си син, макар че никога не го беше държала жив в прегръдката си. Докато гледаше кралицата в напреднала бременност, тя се помоли горещо да се роди здраво и силно момченце, което да й осигури трайната любов и закрилата на краля.