Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Скъпа съпруго — прошепна той и се наведе над ръката й. Когато се изправи, в сините му очи светна дяволитост.
— Господарю мой и повелителю — отговори в същия тон тя и склони глава.
— Това е лицемерие, но ще видим — пошепна той и когато тя се засмя, в параклиса сякаш звъннаха камбанки.
Капеланът ги погледна укорително, сякаш смехът отричаше сериозността и значението на току-що произнесените клетви. Появи се млада жена.
— Лорд Хю… лейди Гуинивър… Приемете благопожеланията ми! — Тя посочи вратата в задната част на параклиса, която водеше към кабинета на кралицата. — Бихте ли ме последвали?
Двамата тръгнаха след нея и напрежението, което усещаха помежду си, нарасна. Ръката на Хю докосна тази на Гуинивър и стомахът й се сви. По тялото й пропълзяха сладостни тръпки и фините косъмчета на тила и ръцете й настръхнаха.
Край на битката, каза си тя. Сега е време за победата на любовта. След това си наложи спокойно изражение, заповяда на непокорното си тяло да се сдържа и направи реверанс, докато Хю смъкна баретата от главата си и се сведе в дълбок поклон.
Кралицата не беше сама. До стола й стоеше кралят, сложил ръка на облегалката, докато другата си играеше със златната кама, която висеше на шията му. Изглеждаше в най-добро настроение. Лорд-пазителят на печата не се виждаше никъде.
— О, ето ги и новобрачните — извика той. — Много хубава церемония… наистина хубава! Но аз имах желание да видя отново двете ви момиченца, мадам. Защо не ги доведохте?
Гуинивър отново направи реверанс и премълча, че дъщерите й не бяха поканени.
— Побоях се, че вълнението ще им се отрази зле, ваше величество.
— Великолепни малки госпожички — продължи той. — Трябваше да ги доведете, мадам! — Усмивката му угасна, челото се намръщи.
Хю, който знаеше колко бързо кралят променяше настроенията си, се стресна не на шега. Когато си втълпеше нещо, Хенри не допускаше никой и нищо да отклони вниманието му и много лесно си внушаваше, че някой не иска да му угоди.
Сега обаче на помощ им дойде кралицата. Тя вдигна спокойно глава от бродерията си.
— Скъпи мой, вие проявихте голямо внимание към мен, като организирахте тази церемония. Знаете колко обичам сватбите и пожелахте да ме зарадвате.
Кралят сведе глава към жена си и лицето му се разведри.
— Да… да… колко вярно. Хареса ли ви, мадам?
Облекчена, че кралят вече не я удостояваше със застрашителното си внимание, Гуинивър се надигна грациозно.
— Да, разбира се. — Джейн се усмихна на съпруга си и даде знак на една дама. — Лейди Маргарет, бихте ли донесли подаръка на краля? — Тя отправи усмивка към новобрачните. — Негово величество пожела да запомните щастливото събитие! — Тя взе двете пакетчета от дамата и тържествено ги връчи на младата двойка под отново одобрителния поглед на краля.
Хю получи чифт ръкавици, обшити със скъпоценни камъни, а за Гуинивър беше предвидено було в цвят старо злато, избродирано с герба на Хенри, двойна дива роза в аметистова бродерия. Двамата благодариха на монарха и съпругата му за вниманието, обещаха да се молят за благополучното освобождаване на кралицата от бременност и бяха освободени. Само след няколко минути се озоваха в тишината и анонимността на външния двор.
— Доколкото разбирам, ние с вас сме женени, лорд Хю — проговори Гуинивър.
— Да. Така изглежда.
— Децата подготвят сватбено празненство — продължи замислено тя с поглед към реката.
— Да. Ще мине много време, преди да останем сами.
— Много дълго. — Гуинивър проследи с поглед минаващата лодка.
— Не бихме ли могли да забавим връщането си с около час? — Погледът на Хю проследи нейния.
— Но трябва да се върнем точно навреме за празненството, за да не им създаваме грижи.
Хю вдигна поглед към слънцето. Имаха предостатъчно време.
— Не виждам причини да бързаме. Случайно съм извършил някои приготовления за в случай че решим да позабавим връщането си.
— Каква предвидливост — похвали го тя и го погледна в очите. — Хайде тогава да консумираме този брак, Хю дьо Босер, преди някой от нас да е размислил.
Лорд-пазителят на печата обхождаше с големи крачки покоите си в палата. От време на време спираше, поръсваше парче хляб със сол и отпиваше глътка вино. Един от тайните му агенти, скрит под черната си наметка, стоеше мълчаливо до стената и чакаше кога ще го поканят да заговори.
Най-сетне Кромуел проговори.
— Хю дьо Босер…
— Да, милорд!
— Погрижи се за една хубава злополука… никой да не разбере, че е нарочно. Нещастна случайност… или бавно действаща отрова. Намери човек, който да свърши мръсната работа.