Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Няма какво да уреждаме — отговори спокойно лордът. — Аз не променям условията си.
— А аз не съм длъжна да встъпя в този брак — отговори със същата решителност тя.
— Това е вярно. — Сега и Хю се надигна. — Явно трябва да изясним някои неща. Всяка жена има право да промени намерението си да се омъжи. Утрото е чудесно. Желаете ли разходка в градината?
— В момента не съм настроена за градински идилии — отговори кратко тя.
— Тогава да идем в стаята ми. — И той се запъти към стълбата.
— Да ви изчакам ли, лорд Хю? — попита мастър Нюбъри.
— Да. В наше отсъствие можете да прочетете всяка точка от договора с магистър Хауърд. Искам той да е убеден в законността му, докато се върнем.
Гуинивър стисна устни и мина като вихър покрай него. Твърдо беше решила да запази спокойствие, да му покаже с достойнство и гордост колко много притежаваше и великодушно да се подчини на исканията му — а той поиска да й отнеме всичко!
Хю се наведе над рамото й да вдигне резето на вратата, сложи ръка на кръста й и я въведе в стаята. Тя се изтръгна от докосването му с такава рязкост, че движението й беше като скок, и застана до прозореца.
— Ето за какво ме спасихте — заговори горчиво тя. — За да се сдобиете с богатство! Колко погрешно съм ви преценила! Не мога да повярвам, че сте толкова алчен и безогледен. Естествено очаквах да поискате обезщетение — но да ми ограбите всичко… не очаквах това от вас!
Хю се намръщи грозно. Нима я ограбваше? Естествено, че не. Животът й щеше да продължи както преди. Тя нямаше да загуби нищо. Защо беше нужно да драматизира излишно?
Гуинивър нямаше да загуби нищо освен свободата си.
Ама че глупост! Независимостта беше празна дума — нали щеше да има съпруг, любовник. Това беше единственото, което щеше да се промени в живота й. Ако забравеше поне за малко гордостта си, щеше да проумее, че ще спечели от тези промени, а няма да загуби.
Трябваше да я успокои.
— Моля ви, Гуинивър, не преувеличавайте! Не мога да разбера защо предишните ви съпрузи са ви позволили да им диктувате условията на предбрачните договори, но аз не съм ви подчинен и не желая да ме командвате. Ще се оженим при обичайните условия. Децата ви ще наследят половината имущество, аз и синът ми другата половина. А Малори Хол ще си остане изцяло ваш.
Гуинивър скръсти ръце пред гърдите и го погледна безмълвно. Ако не ставаше въпрос за живота й, веднага щеше да откаже да се омъжи за него.
Изведнъж се почувства безпомощна и ранима. Преди в живота й да влезе Хю дьо Босер, не познаваше тази слабост, ала откак го видя за пръв път, слабостта стана постоянният й спътник. И сега чувството за безсилие и отчаяние заплашваше да я надвие.
Хю смени тактиката и се опита да призове към съвестта й.
— Помислете малко, Гуинивър! Ако допусна отново вие да поставите условията в предбрачния договор, обвинението на епископ Гардинър в магьосничество ще бъде подкрепено с нови доказателства. Мога да ви уверя, че договорите ще бъдат подложени на критична проверка от пазителя на печата, ако не и от самия крал. Ако открият, че нещо липсва или излиза извън обичайните рамки, кой знае какви заключения ще си извадят.
— Нима твърдите, че това е истинската причина за грабителството ви? — попита подигравателно тя. — Че не сте действали от алчност?
Хю отново обузда гнева си.
— Опитайте се да помислите разумно и сама ще стигнете до този извод. И не ме обвинявайте отново в алчност. И моето търпение има граници.
Гуинивър продължи да го гледа мълчаливо. Той беше прав, трябваше да му се признае… но никога нямаше да му го каже. След малко той започна отново:
— Струва ми се напълно справедливо да извлека някаква материална изгода от този брак. Всъщност не съм имал намерение да се оженя отново… след Сара.
Той направи кратка пауза и продължи глухо:
— Бях се заклел, че ще се пазя от болката на нова загуба… — Не можа да издържи на гневния, обвиняващ поглед и й обърна гръб.
— Ако умра преждевременно, дълбоко се съмнявам, че ще страдате от разбито сърце — изсъска Гуинивър. — След като се жените за мен от жажда за печалба, значи не заемам много място в чувствата ви.
Той се обърна рязко и тя установи удовлетворено, че бе успяла да разруши желязното му самообладание, както той бе постъпил с нея.
— Не ставай глупачка! — изфуча той. — Много добре знаеш, че те обичам. Парите не са в състояние да ме накарат да положа фалшива клетва в Стар Чеймбър.
Двамата стояха един срещу друг и се гледаха — нащрек, преценяващи, развълнувани. Никой не искаше да отстъпи, да направи първата крачка.