Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Но не както съм го планирал аз — отговори той и й подаде орехова ядка. — Трябва ли постоянно да ти напомням, че имаме уговорка? Ти прие да се подчиняваш безусловно на желанията ми. — Той се приведе над масичката, погледите им се срещнаха и тя прочете в очите му желязна решителност.
— Не е нужно да ми напомняш — тръсна глава Мери. — Но защо държиш непременно да живея у сестра ти? Защо искаш да ме въведеш в обществото, което е твоят кръг, но не и моят? — Тя сложи ядката в устата си и се приближи до него през масата в очакване да чуе отговора му.
Ръдърфорд не отвърна веднага. Тя все още не беше разбрала какво се криеше зад плана му. Колкото по-дълго останеше в неведение, толкова по-добре. Защото, щом разкриеше истината, досегашните гневни изблици щяха да бъдат детска игра в сравнение с предстоящата й реакция. Но не можеше да я излъже.
— Ти не си глупачка, Мередит, затова ще те оставя сама да се сетиш. И ще го направиш, убеден съм.
— Това не ме успокоява особено, сър — отговори след малко тя.
— Ела тук! — Демиън отмести стола си и се потупа по коляното — това беше покана, но и заповед.
Мери пъхна палец в устата си.
— Значи си въобразяваш, че можеш да ме накараш да се съглася с всичко, което правиш?
— Ела! — Той й махна с пръст.
Мередит се подчини с усмивка. Битката и без това бе загубена.
— Ще ти открия сметка в моята банка — съобщи спокойно Ръдърфорд, след като я настани удобно на коляното си. — Ако сумата не ти е достатъчна да плащаш сметките си и всичко, от което имаш нужда, просто ще ме помолиш за повече пари.
— Това е отвратително! — Мередит прехапа устни.
— Не, в никакъв случай! Точно същото бих направил и за съпругата си — отговори кратко той.
— Но аз не съм твоя съпруга.
— Ами… — промърмори той. — Не си, наистина.
— Това какво е, нещо като наказание ли? — Мередит се опита да се изправи и го блъсна с две ръце в гърдите. — Защото не искам да се омъжа за теб?
— Няма ли да седиш мирно! — Той я прегърна по-здраво. — Имаш много странни представи как действат наказанията, любов моя. Искам просто да ти дам възможност да преживееш ново приключение, което иначе няма да имаш. Правя ти подарък, който няма да се отрази ни най-малко на финансовото ми състояние. Не можеш ли просто да го приемеш?
— Ти настояваш да приема — отбеляза лукаво тя. — Все едно дали го искам или не.
Мълчанието му беше достатъчно потвърждение и Мередит трябваше да признае, че бяха стигнали до ядрото на разговора. Тя разкопча няколко копчета на ризата му и рече:
— Помисли само, милорд, какво ще стане, ако един ден съжалиш за щедростта си. Ами ако изведнъж развия изискан вкус и почна да си купувам разни скъпи неща? Толкова дълго ми се е налагало да пестя, че сега мога да се хвърля в другата крайност. Ами ако почна всеки ден да те моля за още пари? Ако започна да пилея пари за щяло и не щяло? Не разбираш ли, че мога дори да започна да играя хазарт? Нали помниш, че съм добра на карти?
— Във всяко начинание се крие риск — отговори сериозно Ръдърфорд. — И аз съм готов да го поема.
Мередит реагира на провокацията му, както можеше да се очаква, и скоро двамата се озоваха отново в леглото, където Демиън трябваше да положи немалко усилия, за да овладее гъвкавото младо тяло, което се извиваше под неговото като змия и непрестанно се изплъзваше от хватките му. Тя беше учудващо силна, това му бе станало ясно още при първата им среща. И сега използваше добре развитите си мускули в своя изгода и сръчно се отбраняваше срещу него, за да извоюва свободата си.
Макар че през цялото време се питаше защо се бореха така упорито, защо тя толкова се стараеше да се изтръгне от прегръдката му, която щеше да я дари с блаженство, дълбоко в себе си Мередит знаеше, че шеговитата битка е физическият израз на конфликта им. Демиън беше спечелил първия рунд с хитрост: бе съумял да приложи собствените й оръжия срещу нея. Вторият рунд също щеше да бъде спечелен от него, защото имаше по-голяма физическа сила. Ала преди да се предаде, тя щеше да приложи цялата си хитрост в името на една много важна цел: да преодолеят останалата враждебност и да се отдадат изцяло на новата, съвършена и неопетнена радост.
— Нямах представа, че съм довел в леглото си тигрица — изпъшка Демиън, който дишаше тежко от напрежение — но и от парещото желание, което неподатливото й тяло предизвикваше у него. — Извинявай, мадам, но ти не играеш честно! — Най-сетне той успя да я претърколи по корем. — Толкова ме е страх да не ти причиня болка, че не смея да приложа силата си.