Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Той стана, прекоси стаята и заобиколи посребрения ръб на бюрото й. Тя вдигна нагоре ръце и с мълчалива настойчивост го спря.

— Чуй ме първо. Тъй като ме попита, искам да знаеш. Нямам никакво намерение да отида покорно на саможертва и да видя как всичко онова, за което съм се борила на този свят, потъва в морето след мен. Никога не съм имала такова намерение. Този път, в името на всички богове, които никога не са били истинските богове на този свят, когато чуждоземците си заминат, светът няма да потъне в невежество и застой.

— Какво можеш да направиш, за да успееш? Когато чуждоземците си отидат, ние ще загубим подкрепата им — основата на нашата власт. — Беше й приятно да слуша тази инстинктивна клетва за вярност. — Те ще разберат онова, което правим. И тогава ние няма да можем да задържим Лятото да не се върне. Тогава отново ще настане техният свят.

— Виждам, че са ти промили мозъка. — Тя поклати глава и посочи с натежала от пръстени ръка към града, отвъд стените. — Летните хора ще се съберат тук, в града, за Фестивала — тук, на наш терен. Единственото, от което се нуждаем, е нещо да ги изненада… като например епидемия. Такава, срещу която Зимните хора са имунизирани благодарение на чудото на чуждоземската медицина.

Лицето на Старбък се удължи.

— Искаш да кажеш… че би могла да сториш това?

— Да, точно така. Все още ли си привързан към тези невежи, суеверни варвари, че не можеш да жертваш няколко от тях за бъдещето на този свят? Те служат като оръдие в ръцете на чуждоземците, те подготвят заговор да ни заробят, нас, Зимните хора, народа, който иска да направи този свят свободен партньор на Хийгемъни. И те бяха успели цяло хилядолетие! Нима искаш вечно да успяват? Не е ли време да дойде нашият ред?

— Да! Но…

— Няма „но“. Чуждоземци, Летни… какво са направили за теб, освен да те изоставят, да те предават? — Тя наблюдаваше как думите й вършат своето в най-тъмните кътчета на неговата душа, която тя бе изследвала задълбочено.

— Нищо! — Прозвуча като удар със сабя. — Ти си права… те си го заслужават, за всичко онова, което са направили. — Ръцете му се сключиха около колана му, като нокти на граблива птица. — И ще можеш ли да подготвиш така нещата, без да ги надуши полицията?

— Сорс ще свърши тази работа. Той е уреждал за мен и други случаи, включително и този, който сполетя предишния командир на полицията. — Тя видя как Спаркс опули очи от изненада. — Това ще бъде обаче в малко по-голям мащаб, но аз съм сигурна, че срещу улова от последния ти лов той ще направи всичко, за да успее операцията. Макар и изостанал от времето, той е почтен човек.

— Всичко това трябва да стане, преди да тръгнат последните кораби. Няма ли полицията да се опита…