Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Вербуващият се привел над масата в стаята за разговори и й казал, че все още е възможно да промени намеренията си. Нямало да има обвинения, нито последици. Тя не трябвало да приема, че се е провалила.
Черил заявила, че е напълно готова да премине курса на обучение.
През следващите две години тя се оказа в свят, който дотогава беше част само от любимите й занимания през свободното време — да се потапя в света от филмите. Както седи на стол, се научи да вади пистолет, да запомня колкото е възможно повече имена, които преминавали едно след друго на малък екран. Показаха й как да скрие берета в панталона на хълбока си и как да изреже скрит отвор в полата или роклята си, за да има лесен достъп до личното оръжие.
От време на време някой от другите курсисти в нейния клас изчезваха от тренировъчната школа. Подобни заминавания никога не бяха предмет на обсъждане. Нея също я изпращаха да практикува наученото — внезапно нахлуване в заета хотелска стая или кражба на документи от офис. После анализираха действията й в продължение на часове. Вдигаха я от леглото посред нощ и я изпращаха на тренировки — да си избере турист в нощен клуб и след това да се измъкне от хотела му. Всяка нейна стъпка се наблюдаваше от наставниците й.
Задаваха й интимни въпроси относно сексуалния й опит. С колко мъже е била преди съпруга си? Би ли спала с непознат, ако целта на мисията й го налага? Тя отговаряше искрено: не е имала никого преди съпруга си. Ако е напълно сигурна, че успехът на мисията зависи от това, тогава би легнала с мъж. Това ще е само секс, не и любов. Тя се научи да използва секса, за да принуждава, прелъстява и доминира. Усъвършенства се в тази област.
Научиха я как да убива, като изпразва целия пълнител патрони в мишена. Посветиха я в ученията на различни секти на исляма и как да направи мишлашим — мъртва пощенска кутия. Цял един ден пропиляха в усъвършенстване ролята на поплавък с отрязък от микрофилм, прикрепен към вътрешната част на плик за писма. Друг ден е посветен на дегизирането, караха я да пъхне тампони памук от вътрешната страна на бузите си, за да промени леко формата на лицето си. Научи се още да краде коли, да се преструва на пияна, да заговаря мъже.
Един ден я извикаха в кабинета на ръководителя на тренировъчната школа. Той я огледа от глава до пети, сякаш правеше инвентаризация, проверявайки дали всяка вещ от списъка си е на мястото. Накрая й съобщи, че е издържала изпита успешно.
Черил Бен Тов беше назначена да работи като бат левейха в Кайсрут — отдела на Мосад, който установяваше и поддържаше връзка с посолствата на Израел. Специфичната й роля беше да осигурява прикритие като приятелка и дори като „съпруга“ на катци по време на тайни операции. Тя обиколи много европейски градове, представяйки се за американска гражданка. Не спеше обаче с никого от така наречените й любовници или съпрузи.
Адмон лично я инструктира относно значимостта на предстоящата мисия — сега, когато местоположението на Вануну беше локализирано, единствено от нея зависеше да използва уменията си, за да го подмами да напусне Великобритания. Този път прикритието й щеше да бъде на американска туристка, пътуваща из Европа след болезнен развод. За да звучи тази част от личната й история по-достоверно, трябваше да използва подробности от раздялата на собствените й родители. Накрая щеше да спомене за „сестра си“, която живее в Рим. Инструкцията беше да отведе Вануну именно там.
На 23 септември, вторник, 1986 година Черил Бен Тов се присъедини към екип на девет катци на Мосад, които вече я очакваха в Лондон. Ръководеше ги лично директора на операциите на Мосад Бени Зееви — суров мъж, с пожълтели от дългогодишно пушене зъби.
Катците бяха разпределени в различни хотели между Оксфорд стрийт и Странд. Двама се регистрираха в „Риджънт Палас“. Черил Бен Тов се представи под името Синди Джонсън в „Странд Палас“ и нае стая номер 320. Самият Зееви си запази стая в „Маунтбатън“, близо до стая 105 — тази на Вануну. Твърде вероятно той да е бил един от първите, забелязали промяната в настроението на техника. В поведението на Вануну признаците на адско напрежение все повече проличаваха. Лондон беше чужда, неприветлива среда за човек, отгледан в малък град като Беершеба. И въпреки вниманието на хората около него той се чувстваше самотен, нуждаеше се от женска компания, от жена, която да сподели постелята му. Психолозите на Мосад бяха предвидили този вариант.