Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Две години и половина изминаха, откак пътниците от балона бяха изхвърлени на остров Линкълн, и още не бяха успели да установят никаква връзка с други хора. Веднъж само дописникът се беше опитал да се свърже с населения свят, като повери на една птица бележката, в която описваше тайната на тяхното положение, но това беше вероятност, на която не можеше да се разчита особено много. Единствен Еъртън се присъедини към членовете на малката колония, знаем вече при какви обстоятелства. А ето че тоя ден, 17 октомври, други хора неочаквано се появиха срещу острова сред винаги пустото море! Нямаше вече никакво съмнение! В далечината плаваше кораб! Но щеше ли да се отбие или щеше да отмине? След няколко часа преселниците щяха да разберат това.
Сайръс Смит и Хърбърт повикаха веднага в голямата стая на Гранитния дом Джедеон Спилет, Пенкроф и Наб и им съобщиха случая. Пенкроф грабна далекогледа, огледа хоризонта и като се спря на посочената точка, която едва се забелязваше върху фотографското стъкло, каза с глас, който не издаваше особено задоволство:
— Дяволите да го вземат! Кораб е!
— Насам ли иде? — запита Джедеон Спилет.
— Не може още да се каже — отвърна Пенкроф, — защото само мачтите му се издигат над хоризонта, коритото му не се вижда!
— Какво да правим! — попита момъкът.
— Ще чакаме — отвърна Сайръс Смит.
И преселниците останаха доста време безмълвни, отдадени на всички мисли, на всички вълнения, опасения и надежди, които можеше да породи в тях тоя неочакван случай — най-важното събитие, откакто бяха попаднали на остров Линкълн.
Разбира се, преселниците не бяха в положението на ония корабокрушенци, захвърлени на някое безплодно островче, които се борят там с мащехата природа и са непрестанно измъчвани от необходимостта да видят час по-скоро населени земи. Пенкроф и Наб особено се смятаха за много честити и богати и със съжаление биха напуснали острова си. Те бяха свикнали всъщност с новия си живот в това тяхно владение, което техният ум беше, тъй да се каже, цивилизовал! Но в края на краищата корабът им носеше вести от континента и беше може би частица от родината им, която идеше да ги навести! Той носеше на борда си хора като тях и ясно, че сърцето им трепна, когато го видяха!
Преселниците нямаха още никакъв начин да известят за присъствието си. Флаг не можеше да се забележи. Изстрел нямаше да се чуе. Огън нямаше да се види!
Все пак благодарение на високата планина Франклин островът положително не беше избягнал от погледите на вахтените в кораба. Но защо пък да се отбива? Навярно някаква обективна случайност го беше довела в тая част на Тихия океан, където на картите не беше отбелязана никаква суша освен островчето Табор.
Всички си задаваха тоя въпрос и Хърбърт отговори най-неочаквано:
— Да не е „Дънкан“? — извика той.
Както знаем, „Дънкан“ беше яхтата на лорд Гленарван, която беше изоставила Еъртън на островчето и трябваше да се върне един ден там, за да го прибере.
— Да предупредим Еъртън — каза Джедеон Спилет — и да го повикаме веднага. Само той може да ни каже дали е „Дънкан“.
Всички бяха на това мнение и дописникът отиде на телеграфния апарат, който свързваше кошарата и Гранитния дом, и изпрати следната телеграма: „Елате веднага.“
След миг звънецът звънна:
„Идвам“ — обаждаше се Еъртън.
— Сега Еъртън е достоен да се качи на борда на „Дънкан“ и дай боже това да е наистина яхтата на лорд Гленарван, тъй като всеки друг кораб би ми се сторил подозрителен! В тия води се движат съмнителни кораби и се боя някои малайски пирати да не навестят острова ни!
— Ще го браним! — извика Хърбърт.
— Разбира се, момчето ми — усмихна се инженерът, — но по-добре да не става нужда да го браним.
— Само един въпрос — каза Джедеон Спилет. — Остров Линкълн не е познат на мореплавателите, тъй като не е нанесен и в най-новите карти. Не намирате ли, Сайръс, че това е достатъчна причина за един кораб, който е попаднал случайно срещу тая непозната суша, да се отбие, а не да я отмине.
— Разбира се — отвърна Пенкроф.
— И аз мисля така — добави инженерът. — Може дори да се каже, че дълг на капитана е да отбележи и следователно да проучи всяка неизвестна суша или остров, а такъв е случаят и с остров Линкълн.
— Добре — каза Пенкроф, — да допуснем, че корабът приближи, че хвърли котва тук, на няколко кабелта от нашия остров. Какво ще правим тогава?
— Какво ще правим ли, приятели? Ето какво трябва да направим! Ще влезем във връзка с кораба, ще се качим на него и ще напуснем нашия остров, като го обявим за собственост на Съединените щати. После ще се върнем заедно с всички, които искат да ни последват, ще го колонизираме напълно и ще подарим на американската република едно полезно пристанище в тая част на Тихия океан!