Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Така беше, докато двамата с чичо й не свиха зад поредния ъгъл и не видяха как една елегантна карета спира пред магазина, принадлежащ на една от най-известните чарлстънски модистки, мадам Феру. От каретата скочи висок, широкоплещест мъж и протегна ръка, за да помогне на своята спътница да слезе. Младата жена с него бе красива като кукла и Сарина навярно щеше да я зяпне с неприкрито възхищение, ако не бе разпозната веднага в придружителя й собствения си съпруг. От този момент нататък доброто й настроение се изпари, за да се замени с болезнена тъга, примесена с немалка доза ревност.
Красавицата каза нещо и Бо отметна глава назад и избухна в смях. Зъбите му изпъкваха със своята белота на фона на загорялото лице. Облечен бе изключително елегантно и изглеждаше като стопроцентов каролински аристократ, какъвто впрочем и беше. Нито един лондонски денди не можеше да се мери с него по красота и изтънченост. Изисканият му тъмносив фрак се допълваше великолепно от сивите, фино раирани панталони и копринената риза с шал-яка, набраздена с по-широко райе. Богато драпирано шалче от перленосива коприна придаваше завършеност на елегантното му облекло. Това, че шалчето бе подпъхнато изкусно под твърдата колосана яка на бялата риза, накара Сарина мрачно да се запита дали малката приятелка на съпруга й няма заслуга за съвършения му външен вид, към който се прибавяше и тъмносивия цилиндър, накривен наперено на тъмнокосата му глава. Изобщо, Бо изглеждаше по-ослепително от всякога. Дребната брюнетка с него очевидно също смяташе така, защото веднага щом слезе от каретата се залепи за него, като отърка стегнатия си бюст в ръката му и с пленителна усмивка докосна с пръсти широката му гръд.
— О, Бо — изчурулика тя, — къде останаха добрите ти обноски? Не мисля, че е прекалено от моя страна да очаквам да ме… — Внезапно жената млъкна, защото забеляза, че вниманието на Бо вече не е насочено към нея. Объркана, тя проследи посоката на погледа му. Когато съзря русокосата красавица, в която се бе вторачил, в тъмните й очи за част от секундата трепна леден блясък, а устните й се присвиха в гримаса на арогантно неодобрение.
Бо направи крачка встрани, за да се отдели от брюнетката, което в никакъв случай не бе лека задача, защото тя буквално се беше вкопчила в реверите му. Сетне докосна галантно цилиндъра си и се усмихна на своята съпруга.
— За мен е истинско удоволствие да те видя отново, Сарина.
Съмняваше се, че някога в живота си е изричал по-искрени слова. Не беше виждал Сарина от деня, в който я остави в дома на чичо й, но трудно можеше да се каже, че не е мислил за нея. Напротив — мислеше, и то непрекъснато. Времето, прекарано в раздяла от нея, бе изпълнено с мъчителни спомени, които се въртяха неспирно в главата му. Колко бе копнял да попита за нея, докато помагаше на Стърлинг Кендал да натовари багажа й в каретата. Но твърдоглавата му гордост не му бе позволила да го стори. Намерението на Сарина да анулира брака им изглеждаше толкова непоколебимо, че в гнева си той бе решил да я отбягва всячески и дори не си направи труда да се срещне със своя адвокат. Но онова, което в началото му се бе сторило подходящо наказание за нея, беше превърнало в истински ад собствения му живот. Ето защо не остана никак изненадан от опиянението, което го обзе при тази неочаквана среща с красивата му съпруга. Погледът му я поглъщаше жадно и трябваше да мине близо половин минута, преди да осъзнае, че тя също не е сама.