Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
После отново беше Аларт и пак имаше само своя живот, само онова, което обхващаше думата „сега“. Всичко друго бе отминало безвъзвратно или тепърва щеше да потъне в бездната на времето. Но и този един-единствен живот (колко ограничен и тесен му се виждаше след всичко, което беше и щеше да бъде) се разпростираше неспирно пред мисления му взор, безкрайно се множеше и променяше. Всяко нищожно движение на Аларт пораждаше стотици нови възможности, а други изчезваха завинаги. Вече разбираше как всяка постъпка още от най-ранното му детство е прокарвала пътища или ги е преграждала неумолимо. Би могъл да се поддаде на гордостта и да овладява усърдно бойните умения, за да надмине Деймън-Рафаел, да стане по-необходим от него на техния баща… Или някак да предизвика смъртта на своя брат още като юноша, за да бъде единствен наследник… Да остане до края на живота си зад сигурните стени на Неварсин, а баща му да се отрече от него… Да се впусне в наслажденията на сетивата, които откри, да се отдаде на съблазънта в прегръдките на риачия… Да удуши баща си, подтикнат от унижението и наранената си гордост… Бавно и внимателно разплиташе възлите на миналото, за да прозре неизбежността на всеки избор, довел го до този кръстопът.
После се осъзна в настоящето, в решителния миг. Вече щеше да тръгне по някой от пътищата само след като огледа онова, което би могло да му донесе бъдещето. В този миг на свръхнапрежение Аларт прие и се примири с отговорността за всичко, което бе направил и щеше да извърши. И започна да се взира в предстоящото или немислимото.
Най-вероятно беше Донал да се подчини на приемния си баща. Можеше и да откаже. Или да се махне заедно с Рената от Алдаран. Или да се ожени за Дорилис, но Рената да му ражда синове недестро. Дом Ерленд Лейние можеше да присъедини своите отряди от бойци към силите на Скатфел, за да отмъсти за накърнената чест на своята дъщеря. (Аларт си каза, че е добре да предупреди Рената… но дали това я интересуваше изобщо?) Отново и отново съзираше воините на Скатфел пред стените на Алдаран още в най-ранна пролет.
Имаше и по-бледи, по-неосъществими варианти. Господарят на Алдаран наистина да умре от ужасен кръвоизлив в мозъка или да лежи безпомощен и неподвижен с месеци, с години, а Донал ще се бори като регент да опази наследството на своята сестра… Дом Михаил ще оздравее и ще отблъсне атаките на своя брат със своите по-силни отряди… Или пък някак ще се помири с Рейхъл… Видя Дорилис да умира от болестта на прехода… или когато ражда детето на Донал… В други разклонения оцеляваше и техният син наследяваше само дарбите на рода Алдаран, но го погубваше болестта на прехода още в ранното му юношество…
Колкото и мъчително да беше ровенето в бъдещето, Аларт се застави да оглежда каквото му показваше неговият ларан. „Не съм бог! Как да отделя най-доброто за всички ни? Мога само да предвидя какво ще бъде по-малко болезнено за Донал или Рената, защото ги обичам…“
Против волята си отново проникна в своето бъдеще. Ще се върне при Касандра… Няма да я види повече, а ще се засели завинаги в Неварсин или подобно на Свети Валентин от снеговете ще се усамоти в пещера до края на дните си… Ще бъде погубен от Деймън-Рафаел, който и за минута дори не е престанал да се бои, че ще бъде предаден от брат си… Касандра ще остане в Кулата… Ще умре, раждайки детето му… Ще попадне в ръцете на Деймън-Рафаел, защото той и досега съжалява, че му я е дал за съпруга, вместо да я направи своя барагана…
Аларт изтръпна, отърси се от всички други видения и започна да се взира тревожно само в тази възможност. Съпругата на брат му бе починала, също и наскоро роденият му син, още кърмаче… Още не бе научил тъжната вест, но прозрението не остави никакво съмнение у него. Изведнъж си спомни думите на своя баща, когато той заговори за годежа му с Касандра: „Споразумяхме се с рода Ейлърд за тяхна дъщеря, чиито гени са така модифицирани, че да бъдат доминантни в потомството й.“ Съжали, че още тогава не се опита да проникне докрай в смисъла на чутото, вместо да се поддава на страха си. И Деймън-Рафаел знаеше добре на какво се е опирал изборът на съпруга за неговия брат. И нямаше да е първият случай, когато могъщ господар на Владение отнема жената на свой по-млад брат… „Или пък вдовицата му. Ако се върна, за да опазя Касандра от него, той ще ме убие.“
Отначало Аларт отстъпи пред уплахата и започна да обмисля как да избегне този край, който съдбата сякаш поставяше в края на всеки възможен път.
„Ще отида в манастира, ще положа обетите на монах и никога няма да припаря до Елхалин. А Деймън-Рафаел ще направи Касандра своя съпруга, ще отнеме трона в Тендара от слабите ръце на младия принц. Касандра ще тъгува за мен, но накрая ще ме забрави, опиянена от властта си на кралица… А моят брат, задоволил всичките си амбиции, най-сетне ще открие покоя в душата си.“