Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Имаш право. А междувременно не искаш ли да поплуваме? — първата стъпка към прелъстяването й беше да я накара да свали тази рокля.
— Не си нося бански костюм — отвърна Лийла и го огледа от главата до петите.
— И какво от това? — той разкопча ризата си и я хвърли настрана заедно с потника. Когато посегна да разкопчее колана си, погледът на Лийла се плъзна настрани. — Няма да свалям боксерките. Ти можеш да плуваш по бельо. Не е по-изрязано от едни бикини.
Той се изправи и остави панталона му да се смъкне. Забеляза, че тя погледна скришом към леките му сини боксерки.
— Акулите не се ли хранят точно по това време? — попита Лийла.
— Ще те пазя от тях — обеща той и й се усмихна окуражително.
Лийла сякаш се изкушаваше, наистина се изкушаваше. Погледът й се насочи към голата му гръд и се задържа върху плоския му корем.
— Не знам — разколебано изрече тя. — Ти върви пръв. Аз ще си помисля.
Това му беше достатъчно. Предвкусвайки бъдещето, Себастиан така се втурна към вълните, че краката му почти не докосваха пясъка. Испанците имаха идеалния израз за това чувство: Que maravilla la vidal? Не е ли прекрасен животът?
Седемнадесета глава
Не бяха изминали и пет минути, откакто Гейб влезе в къщата, и телефонът иззвъня. Той държеше Хелън в прегръдките си и се питаше защо, по дяволите, бе стоял толкова време далече от нея. При първия звън тя се дръпна от него и грабна слушалката.
— Ало? — изминаха две секунди. — Да. — Още две секунди. — О, боже мой!
Лицето й пребледня като платно. Впери поглед в Гейб и стомахът й мъчително се сви, чувайки лошата новина.
— Да, той е тук. Ще го доведа — каза тя. После се обърна и затвори телефона.
— Кой беше? — със страх попита Гейб.
— Охраната на „Бек Бей“. Мал е добре — каза Хелън и се вкопчи в полицата за подкрепа. — Но е в беда. Хванали я да пуши трева на плажа там. Явно трябва да отидем да я вземем и да платим глобата.
Изпита толкова силно облекчение, че му премаля. В същото време го обзе силен гняв и мигом скочи на крака.
— Защо е пушила трева, дявол я взел? Мислех си, че сме приключили с това!
Хелън се вкамени.
— Е, може би напрежението просто й е дошло твърде много! — възрази тя и цветът на бузите й се възвърна.
Той прие обвинението й, кимна и промърмори:
— Права си. Просто смятах, че Малъри е по-умна. Колко е глобата?
Хелън примигна срещу него.
— Не ми казаха.
— Странно.
— Трябва да вървим — тя отиде да вземе чантичката си. — Малъри трябва да е изпаднала в ужас.
Най-добре ще е, мрачно си помисли Гейб. Не можеше да повярва, че Малъри е способна да им се противопостави така открито — да пуши трева в природен резерват, за бога! Глобата сигурно беше огромна.
Но ако тя наистина е пушила марихуана, то тогава той направо я е съсипал с решението да напусне къщата. Може би е трябвало да остане близо до нея. Може би Хелън и Малъри бяха по-добре с него, отколкото без него. Объркан, изруга през зъби.
Хелън излезе и той я последва. Спря за малко, за да вземе пистолета си от колата на Себастиан, пренебрегвайки уплашения поглед на Хелън. За нейна чест тя не спомена, че го смята за параноик или смахнат. Той взе ключовете от ръката й, седна зад волана на ягуара и потегли към „Бек Бей“.
След по-малко от пет минути пристигнаха пред входа. Металната порта вече беше спусната, което означаваше, че резерватът е затворен. Все пак слънцето все още не бе залязло и хвърляше алени отблясъци върху пясъчните дюни. Гейб изскочи от колата и с ръце вдигна бариерата, която не беше заключена.
Навлязоха в пустия резерват. Като погледна към Хелън, забеляза, че седи като вдървена на седалката и е толкова напрегната, колкото и самият той. Тя обърна глава и когато Гейб зърна потъмнелите й от тревога златистокафяви очи, веднага разбра какво си мисли. Бедничката Малъри стоеше там някъде съвсем сама с охраната на парка. Сигурно беше много уплашена.
Гейб искаше да успокои жена си. Но сякаш имаше ледена буца в стомаха и това усещане никак не му харесваше. Нещо май не беше наред. Докато караше колата към паркинга, си припомняше какво му каза Хелън по-рано. Не беше в стила на Малъри да пренебрегне кучето си. Нито пък някога бе споменавала за морския резерват „Бек Бей“ като място, където тийнейджърите обичат да се размотават.
Той паркира и с удивление забеляза колата на Уести, паркирана в най-близката до брега част.
— Колата на Уести — каза Хелън, която също я разпозна.
— Себастиан я е взел за срещата си с Лийла. Двамата трябва да са някъде там на плажа.
Тя веднага наостри уши.