Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Този път я целуна по-продължително и ловко успя да я накара да разтвори устните си. Но когато я докосна с език, тя се отдръпна.
— Не, Джуниър — беше ядосана от неуместната му целувка и шокирана от това, че не успя да я възбуди.
Целувката му не я накара да усети как кръвта тупти във вените й с нова сила. Не я накара да усети в утробата си онова силно желание, което понякога си мислеше, че никога вече не ще я напусне. Не я накара да почувства, че ако не стане част от нея, ще умре.
Целувката на Джуниър само й помогна да разбере, че той е схванал погрешно тяхното приятелство. Ако не го спре сега, може да се случи нещо много опасно, както в миналото.
Спокойно отмести глава назад.
— Имам работа, Джуниър, и съм сигурна, че и вие трябва да работите.
Той изпсува, но се предаде.
Когато отстъпи назад, за да може Алекс да влезе в колата, и двамата забелязаха колата на Рийд. Тя бавно се приближаваше към тях и вече беше на няколко метра зад ягуара.
Шофьорът, който се виждаше през предното стъкло, беше скръстил ръце на волана и ги наблюдаваше зад тъмните авиаторски очила. Седеше неподвижно и се усмихваше.
Рийд отвори вратата и слезе от колата.
— Търсех ви, Алекс. Казаха ми, че сте излязла от съда с Джуниър. Проследих ви и ето ме тук сега.
— Защо? — попита Джуниър докачено и постави ръка върху раменете на Алекс.
— Открихме Фъргюс Пламит. Един от помощниците ми ще го доведе.
— И това ти дава право да се месиш в нашата среща?
— Не ме интересува вашата среща — изръмжа Рийд раздразнено. — Тя каза, че иска да присъства на разпита на Пламит.
— Ще престанете ли и двамата да говорите за мен, сякаш не съм тук? — напрежението, което беше възникнало заради нея, й беше непоносимо. То напомняше триъгълника между тях и майка й. Тя свали ръката на Джуниър от раменете си. — Той е прав, Джуниър. Искам да чуя какво ще каже Пламит в своя защита.
— Сега ли? — изхленчи той.
— Съжалявам.
— Ще дойда с вас — каза той твърдо.
— Отивам по служба. Длъжна съм. Благодаря за обяда.
— Моля, няма защо — леко я потупа по бузата Джуниър. След това извика достатъчно силно, за да може да го чуе Рийд. — Ще ти се обадя по-късно.
— Довиждане.
Тя се втурна към блейзъра и се качи, въпреки че срещна трудност с високите си токчета и тясната пола. Рийд се престори, че нищо не забелязва. Седна зад волана и погледна сърдито към Джуниър, който също ги гледаше намръщено. Веднага щом Алекс седна на седалката, той включи на скорост и потегли.
Когато излязоха на магистралата, той сви рязко и Алекс се залепи до вратата. Стисна зъби и се хвана здраво за дръжката, докато колата взе завоя и пое по централната лента.
— Хубав ли беше обядът?
— Много — отговори тя рязко.
— Добре.
— Ядосан сте, защото видяхте, че Джуниър ме целуна?
— По дяволите, не. Защо трябва да се ядосвам?
— Точно така.
Тайно в себе си тя се радваше, че пристигна точно навреме. Спести й обясненията, които възнамеряваше да даде на Джуниър. Донякъде се чувстваше виновна за това. Опита се да заглади нещата и да им придаде професионална насоченост. Затова попита:
— Къде са открили Пламит?
— Точно там, където подозирах. Укривал се е в къщата на един от своите братя. Излязъл да вземе малко въздух и един от моите помощници го спипал.
— Доброволно ли се е предал?
— Не е глупак. Само ще бъде разпитан. Все още не можем да го арестуваме официално. Трябва да сме в съда след няколко минути.
Джуниър все още не можеше да си намери място от яд, въпреки че доста обикаля из улиците на града с бясна скорост.
Енгъс му беше сърдит. Майка му също — заради Енгъс. Предишната вечер тя превиши правата си и му заповяда да си размърда задника — в преносния смисъл на думата, разбира се — и да направи нещо, с което баща му би се гордял.
Сара Джоу намираше идеята за връщане на Рийд Ламбърт обратно в компанията за несъстоятелна. Използва по-груб тон откогато и да било и заяви на сина си, че никога не трябва да допуска това да се случи.
— Енгъс иска теб, а не Рийд.
— Тогава защо му е предложил работата?
— За да се стреснеш малко, скъпи. Използва Рийд, за да те сплаши.
Джуниър й обеща, че ще направи всичко, което зависи от него. Обади се на Алекс и я помоли да вечерят заедно, но тя му отказа под предлог, че има главоболие. Съгласи се обаче да обядва с него на другия ден. И когато всичко вървеше като по вода, Рийд се появи и отново му я отне.
— Бизнес, глупости — мърмореше си той. Направи един кръг и спря колата пред дома на съдията. Скочи в лехата с цветя и удари с юмрук по входната врата.