Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Смяташе, че ако този въпрос затихне бързо, руснаците може напълно да пропуснат статията от „Лос Анджелос Таймс“. Но ако статията привлече внимание или ако Херш се намеси с по-добри факти и точното местонахождение на подводницата, щеше да се наложи Колби да прекрати операцията и ЦРУ да си признае поредното фиаско, този път с огромна цена.
ЦРУ изпрати двама агенти на среща с редактора на „Лос Анджелос Таймс“. Те носеха просто послание: „Дженифър“ не е приключил и разгласяването може да попречи на ЦРУ да донесе големия улов. Агентите не казаха, че вече е имало един печален провал. Нито пък заявиха изрично, че има планове за втори опит. Но редакторът не задаваше много въпроси — той просто се съгласи да зарови статията за „Гломар“ на 18-та страница в последните издания на вестника и обеща да не пуска допълнителни неща по нея, най-малкото не за момента.
След това Колби се обади на редактора на „Ню Йорк Таймс“ и го помоли да накара Херш да „поуспокои топката“ по отношение на „Дженифър“. Освен това отговори и на едно обаждане на Херш с думите:
— От доста време се изявявате като първокласен журналист във връзка с този случай.
Но ласкателствата нямаше да накарат Херш да спре да се рови, а и други журналисти също се насочваха към тази история. Затова Колби изработи един отчаян план, безпрецедентен в историята на ЦРУ Реши да покани дузина редактори, издатели и производители по „Проект Дженифър“, за да даде някои подробности. Но предложението му си имаше цена. От своя страна се искаше от издателите да задържат историята. Колби направи една последна уговорка: ако някой се опита да наруши ембаргото, той щеше да се обади на всички останали и да им даде сигнал да публикуват.
Знаеше добре, че задържането на проекта извън вестниците щеше да е толкова лесно, колкото да натискаш капака върху завряла тенджера под налягане. Започна да титулова себе си като епицентъра на „най-шантавия заговор“.
Това не означаваше, че Колби има доверие на съзаклятниците си. ЦРУ започна да следи някои от журналистите, работещи по случая. Агентите тайно записваха разговорите им, проучваха тяхното минало и степенуваха ефективността им. Натрупаха се дузини тайни папки. Един неназован репортер от западното крайбрежие — кодово име Е-14, — беше окачествен като „журналистическа проститутка“ и „пияница“.
Но хората на Колби наблюдаваха най-много Херш. Следяха с кого се среща при едно пътуване до западното крайбрежие, като доста им помогна фактът, че много от хората, с които опитваше да говори, докладваха направо на Колби. Сред онези, с които Херш се свърза, беше и Джон Крейвън, който сега преподаваше в Хавайския университет. Въпреки че мечтите на Крейвън да построи флотилия малки дълбоководни съдове за търсене бяха смазани от огромната цена на „Гломар Експлорър“, той нямаше намерение да издава тайната.
— Какъв проект? — отговори той, когато Херш му каза какво преследва.
Все пак Крейвън се съгласи на среща с него седмица по-късно в живописния клуб „Космос“ във Вашингтон. Заместник-секретарят на Военноморските сили помоли настоятелно Крейвън да опита да открие кои са източниците на Херш, но докато си пиеха коктейлите, парирайки въпросите си и пускайки заплахи, никой от двамата не разкри много. Ясно беше, че Херш знае, независимо дали Крейвън щеше да му помогне или не.
Накрая на 18 март работещият за няколко вестника разследващ журналист Джек Андерсън обяви край на интригата и се приготви да огласи историята по време на своето шоу по „Мючуъл Рейдио Нетуърк“. Колби дотича при него, но Андерсън отказа да преосмисли решението си.
— Според мен правителството няма право да прикрива такова прахосничество — заяви той по-късно. — Не съм пускал някои неща по молба на ЦРУ, но тук просто криеха провал за 350 милиона долара — буквално 350 милиона долара потънали на дъното на океана.
Правителствени източници по-късно определиха разходите на повече от 500 милиона долара.
Историята излезе наяве и Херш най-после успя да публикува много по-пълния си разказ за „Проект Дженифър“ в „Ню Йорк Тайме“ на следващия ден. Заглавието се простираше над пет колони и заемаше три реда: „Американски кораб вдига част от съветска подводница, загубена през 1968 г. Провал при ваденето на ядрените ракети“. Натъртеното „провал“ стигаше, за да накара Колби да потрепери, а и уводната част на статията също не му подобри настроението: „Централното разузнавателно управление финансира изграждането на плавателен съд за стотици милиони долари за вадене на материали от големи дълбочини и миналото лято го използва в неуспешен опит да извади ракетите с ядрени бойни глави, както и шифрите от потънала съветска подводница в Тихия океан, твърдят висши правителствени служители.“ Херш продължаваше, че ЦРУ са извлекли само незначително парче от предната част на подводницата, и резюмирайки оценката на неназовани критици, твърдеше, че възможността за изваждане на „остарели шифрови книги и излезли от употреба ракети не оправдават нито високата цена на операцията, нито потенциалното застрашаване на примирието между Съединените щати и Съветския съюз“.