Пътешествието на Хиеро

— Погледай още — беше менталният отговор. — Постарай се да откриеш движение.

Хиеро последва съвета и замря от учудване.

На малко парче оголена земя, между гората и загиналите, покрити с плесен дървета, пълзеше същество, което приличаше на локва оживяла слуз. То като че ли нямаше глава и крайници. По тялото му се клатеха множество пръчковидни израстъци. На върховете им от време на време пробляскваха оранжеви искри. Отвратителното същество пълзеше, или по-скоро протичаше доста бързо, и движението му свидетелствуваше за определена степен на разумност. Няколко минути то методично обикаляше един район, след това се отправи към друг. Внезапно спря и всичките пипалца по гърба му се насочиха в една посока. Тварта рязко се обърна към храсталак на границата на живата зона. Оттам изскочи животно, приличащо на голям клепоух заек, и побягна, но не успя да стигне далече. Стремително удължило се пипало го настигна, проблесна оранжева искра и заекът конвулсивно потрепна и падна. Слизестата твар без да бърза го покри с тялото си. След минута тя продължи пътя си, а там, където лежеше, не остана нищо — нито заек, нито трева, само гола песъклива почва.

Свещеникът отново свали далекогледа от очите си и срещна непроницаемия поглед на Уайла Рий.

— Много ли… от тези твари има там? — мислено попита той, като й предаде зрителния образ на слизестото създание.

— Да — беше отговорът. — Това същество е само едно от ужасните изчадия на Дома. — Съзнанието на Хиеро прие изображение на гигантска буца от кафяночервеникава мека, шаваща протоплазма. Този хълм от жива материя нямаше ясни очертания, някои места се уголемяваха, другаде отвратителната плът хлътваше. Имаше и стени, изградени от четириъгълни клетки с различна големина и форма.

Най-близкият аналог, който можа да си спомни Хиеро, беше гнездо на оси, слепено от кафява кал. Гигантско гнездо, което можеше да побере стотици хора. И най-важното — живо! По неговата повърхност пробягваше вълнообразно движение и в тази чудовищна буца протоплазма явно протичаха процеси, характерни за живо същество.

Слизестата твар, която Хиеро откри, имаше отвратителен външен вид, но отговаряше на каноните на еволюцията. Домът обаче не създаваше такова впечатление; подобно същество не би могло да бъде резултата от естествения ход на еволюцията.

Чак сега Хиеро си спомни гадаенето на далечния северен бряг на морето. Последният символ беше Дом. Със същата дума Уайла Рий нарече протоплазменото чудовище. Свещеникът още веднъж се вгледа в телепатираната му от зеленооката дриада картина и вътрешно потрепера. Не беше си и представял досега нещо подобно.