Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Ние (се намираме) на дърветата, високо, високо (над земята). Аз разбирам какво мислиш ти, но трудно (мога да говоря с теб). Ние не (можем да) беседваме с мисли. — Нейните ментални сигнали бяха мъчително бавни, прекъсвани от неясни паузи. Като надзърна в бадемовите й очи, Хиеро разбра, че този начин на контакт й причинява силна болка.
— Как тогава вие разговаряте? И кои сте вие? — попита той мислено. Сънливостта му беше преминала и той усещаше главата си ясна. Вече беше открил, че тънкият му меч виси, закачен на колана, а дясната му ръка напипа кинжала. Тези странни създания не го бяха разоръжили. Последните остатъци страх напуснаха свещеника. Остана само безмерното, всепоглъщащо чувство на учудване и жажда за познание.
Нежните женски устни се приоткриха и звънливи птичи трели огласиха стаята. Потокът звуци приличаше на бълбукане на ручей, на звънливите звуци от удари на дъждовни капки по камъните, на шума от вятъра в степта. Сега той вече знаеше източника на непрекъснатата горска музика, която преследваше отряда му последното денонощие. В нейното чуруликане той улови едно словосъчетание, повторено няколко пъти, и се опита да го повтори.
— Уайла Рий — меко изговори свещеникът.
Тя отново наклони глава и няколко пъти пропя: „Уайла Рий, Уайла Рий“. Мъжът се опита да я имитира по-точно, след това бавно й предаде:
— Уайла Рий, аз не мога да говоря на твоя език. Боя се, че дори твоето име не го произнасям съвсем точно. При теб се получава по-добре. Трябва да разбереш, че можем само да обменяме мисли. Затова мисли какво искаш да ми кажеш. Не бързай, не се измъчвай.
Те продължиха да се изучават взаимно с погледи, но внезапно Хиеро се сети за спътниците си. Какво прави той тук, когато неговата любима и приятелите му лежат омаяни и безпомощни Бог знае къде! И, най-важното: дали са живи?
Сянка на огорчение покри лицето на Уайла Рий. Поток сребристи звуци отново се понесе от устните й. Но като разбра, че езикът й не е разбран и няма смисъл да говори повече, тя замълча, покри очите си с ръце и Хиеро усети мислите й:
— Ти не трябва да се боиш! Ние не причиняваме зло на другите (живеещи) в Гората. Погледни в (моя мозък) и аз ще ти покажа (твоите хора).
Менталната връзка между двамата ставаше все по-устойчива. Впрочем, така беше и с мечока отначало. Поток от мисли и зрителни картини нахлу в съзнанието на Хиеро. Той видя лагера на поляната, където го събори сънят. Но сега лагерът беше заобиколен от висока ограда от бодливи храсти, край които се виждаха високи, слаби фигури, приличащи на Уайла Рий. Хиеро отбеляза, че те са само женски, и неволно помисли: „Боже, какво ще стане, когато ордата на Хаймп се събуди и види тези красавици!“. Лучара, брат Алдо и Хърм лежаха встрани, всеки от тях поотделно на постилка от листа. За лорса, който дремеше, свел рога, беше направено отделно кътче. Спокойствието на Клотц убеди свещеника, че спътниците му са извън опасност.
— Ние имаме нужда от помощ — предаде зелената жена. Тя придвижи стола си по-близко до младия мъж. Златистите зеници се разшириха, пробляскващите зеленикави очи бяха на няколко дюйма от лицето му. Той усети възбуждащ нежен аромат — мед? листа? цветя? — във всеки случай това беше мирис на жена и на света около нея. Първоначалното чувство за чуждородност на това мило създание изчезна и Хиеро разбра колко безпомощна е седящата пред него жена… и колко силно я желае…
— Какво искаш? — той изстреля рязка мисъл, като искаше с мъжка грубост да се освободи от чара й.
Тя го погледна внимателно, грациозно се изправи и като поклащаше закръглените си бедра се отправи към затворения с капак прозорец.
— Ела да ти покажа. — Тя разтвори прозореца и в стаята нахлуха потоци слънчеви лъчи. Вероятно дървото, на което се намираха, беше едно от най-големите в гората. Под него, докъдето му стигаше погледът, Хиеро виждаше на много мили разстояние зелено море от клони и листа. След това той обърна внимание на странната стая. По-голямата част от нея се намираше в стъблото, но стената, до която сега стояха, беше издадена навън подобно на гигантски израстък на кората. Изглеждаше като че ли стаята е естествена част от самото дърво, създадена така, че да не пречи на живота и развитието на горския гигант.