Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
В центъра на поляната бяха разположени три дълги маси. Всяка от тях като че ли бе издялана от едно дърво. На масите бяха сложени глинени съдове, покрити с огромни листа вместо капаци, вероятно за да се запази храната топла. На всяка маса имаше и две кани, запушени с тапи от кора. След неколкодневното скитане в дивата гора, подслаждано само от намокрени сухари и полузипечено месо, тази гледка изглеждаше като вълшебен мираж.
— Стойте, идиоти — крещеше Хаймп, като размахваше яките си юмруци. — Храната може да е отровна. Искате веднага да се отправите на онзи свят ли, нещастни копелета?!
Обърканите хора се стълпиха на границата на гората. Хиеро кимна към Алдо, който се появи, за да успокоява хората, а самият той и мечокът отидоха към масите да оценят храната.
— Тук е безопасно. Вие можете да изядете и изпиете всичко, което е на дървените маси — то е специално за вас. Това ми нарежда да ти предам лично на теб, Хиеро, Старейшината на Народа! — и в съзнанието на свещеника възникна уловеният от мечока образ: прекрасното и странно женско лице! Значи тя беше вожд на това невидимо горско племе!
Хиеро смело отвори каната и вдъхна от приятната винена миризма. След това вдигна листа на едно от гърнетата и помириса съдържанието му. Задоволен от дегустацията, той се обърна към хората и махна с ръка.
— В храната и виното няма отрова — каза свещеникът. — Аз съм обучен да изпробвам такива неща. Нас ни канят на вечеря — и това е хубаво. Но кой и защо, не знам. И с какво ще трябва да платим също не ми е ясно.
Алдо мълчаливо сви рамене и пристъпи напред. Лицето му беше уморено. Другите хора, отначало изплашени от предупрежденията на Хаймп, несмело се отправиха към масите, но след това се осмелиха да си вземат след Хиеро и те своя дял. Странната и непозната храна обаче се оказа много вкусна. В нея нямаше месо, а само разнообразни пресни и мариновани горски плодове и много подправки. А виното, благоуханно, събрало в себе си различни горски аромати, се стори на измъчените хора като божествен нектар.
Накрая с възгласи на удовлетворение хората се отпуснаха на мекия мъх. За учудване на Хиеро никой от тях не беше пиян. Това странно вино изглежда само утоляваше жаждата и леко завъртяваше главата, без да напива.
Нощта се спусна над притихналия лагер. Хората спокойно спяха на разкошния килим от мъх и папрат. Клотц дремеше, опрял хълбок в стъблото на голямо дърво. Старият единадесетник лежеше на гърба му, а редом похъркваше мечокът, свил се като пухкава топка. Двамата моряци, пазачи за тази смяна, седяха с Лучара до огъня. Хиеро стоеше изправен зад гърба на момичето и се беше подпрял на копието.
Нощта беше спокойна. Птиците мълчаха, от гората не се чуваха дори най-слаби шумове. Като че ли невидим вълшебник беше омагьосал великия лес и неговите обитатели. Нощната мъгла беше обвила необятните дънери и клоните на дърветата, цветята и мъховете в призрачен воал и само слабият пламък на огъня се открояваше сред черното кадифе на нощта. Отблясъци от червена светлина танцуваха върху полирания метал на оръжията, върху гладката абаносова кожа на Лучара и лицата на спящите.
Изведнъж Хиеро усети, че краката му се подкосяват и рухна на земята. „Но в храната нямаше отрова!“ — едва успя да помисли той. Гаснещият поглед на свещеника успя да улови, че двамата моряци и Лучара също се свличат бавно на мъха. След това зелена мъгла се спусна над съзнанието му, превърна се в непроницаем облак и Хиеро дълго време летя през мрака. Какви сили се крият в този облак, добри или зли, той не можеше да разбере.
Той лежеше в цилиндрична стая, която леко се поклащаше. Хиеро седна на ръба на леглото, докосна пода с пръстите на краката си и се вгледа в тази, която Хърм нарече старейшина на горския народ. Тя седеше в инкрустиран стол и изумрудните й очи го гледаха открито. Жената беше съвършено гола, само течен блестящ като змийче колан обвиваше талията й и огърлица от скъпоценни камъни се спускаше от шията й до малките твърди гърди. Нежната й бяла кожа леко зеленееше, а невероятната прическа от перовидни кичури се вълнуваше в такт с колебанията на удивителната стая.
Тя приличаше на дриада от древните легенди. Нещо чудно, нечовешко се усещаше в чудната й красота, и не привличаше младия човек. Струваше му се, че филигранното й тяло и безупречното й лице са маска, зад която е скрито нещо тайнствено, различаващо се от хората. В още замъгленото съзнание на Хиеро се мярна мисълта, че това същество се опитва да наподобява човек; все едно, че дърво се опитва да имитира елен или заек.
Той забеляза, че зад жената се намира врата или прозорец, затворен с дървен капак. Дебели жълтеникави свещи, поставени в изящни свещници осветяваха помещението и допълнително го ароматизираха с нежна миризма на цвете. В стаята освен леглото и стола беше монтирана малка маса, застлана с плодове, блюда и кани. И стаята действително се клатеше! Внезапно, като че ли движението на дървения под му подсказа, той разбра къде се намира. В следващия миг чужда мисъл проникна в мозъка му и той разбра, че странното създание се опитва да говори с него.