Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Работата е там, че Елизабет е станала по-чувствителна от бременността — обясни той. — Както виждаш, тази вечер си имам придружителка.
Калрос повдигна едната си вежда.
— Не отказваш нищо на жена си. Това трябва да е любов, впрочем то се вижда ясно. Казвам го не само защото Роксбърг беше залят от всевъзможни истории за непривичния начин, по който си я ухажвал. Освен това знам как реагират бременните жени — добави той. — Моята Джонета беше като опъната струна през всичките девет месеца.
Калрос се усмихна при спомена за отдавна починалата си съпруга, която му беше родила шест деца, всичките вече възрастни хора със свои собствени деца.
— Не искам Елизабет да бъде нещастна — каза Джони, докато въртеше чашата с коняк в ръцете си.
— Предполагал ли си, че това ще се случи с теб, момчето ми? Докато се пресищаше от светски забавления, мислил ли си, че любовта ще те застигне?
Граф Лотиан наблюдаваше младия си съсед, без да мигне.
Джони усети, че се изчервява под бронзовия си загар от настойчивия му поглед.
— Човек не знае, че съществува, нито пък го интересува, докато не му се случи и на него…
— Докато не му отнеме способността да се отдава на порока — каза граф Лотиан.
— Да — отвърна със слаба усмивка младият мъж. — Странно — добави той, — не съжалявам ни най-малко.
— Сутринта ще отведа Джанет, така че съпругата ти може да спи спокойно тази вечер — каза любезно графът.
— Високо ценя постъпката ти. Моля да извиниш Елизабет, ако не стане да ви изпрати. Тя спи до късно.
— Разбира се. Няма смисъл да става рано заради нас — отвърна учтиво на явната лъжа Калрос. — Джанет може да създаде проблеми за известно време — спокойно продължи той. — Тя не обича да бъде отхвърляна и няма понятие от любов. Бракът ти няма да я спре.
— Благодаря ти за предупреждението — каза Джони. За първи път Калрос така ясно даваше да се разбере, те са ползвали благоволението на една и съща жена.
Докато двамата мъже се наслаждаваха на втората си чаша, Елизабет отиде да отвори, защото някой почука нервно на вратата и се озова лице в лице с Джанет Линдзи.
— Искам да говоря с Джони — каза без предисловия графиня Лотиан, държейки чаша вино в ръка, великолепна в дрехите си от бял сатен.
— Той не е тук.
Елизабет не можеше да скрие изненадата в гласа си.
— Къде е?
— Не е тук — повтори Елизабет, готова да затвори вратата.
— Лъжеш — отвърна Джанет, прекрачи прага и прекоси широката стая. Влезе в будоара със сигурност, която показваше, че обстановката не й е непозната.
После отиде до съседната всекидневна и след като я огледа, се обърна към съперницата си и рече подигравателно:
— Често ли те оставя сама нощем?
— Не мисля, че това е твоя работа.
Елизабет не бе помръднала и на крачка от вратата, едва сдържайки гнева си, породен от нахалството на Бившата любовница на Джони, настанила се в спалнята й.
— Той никога няма да ти бъде верен — предупреди я с ехидна усмивка Джанет.
— Дори и не предполагам, че някога ти е бил верен. — Елизабет изпитваше нечестиво удоволствие да бъде също толкова груба.
— Не бъди наивна, скъпа. И на теб няма да ти бъде.
— Това не е твоя работа.
Джанет Линдзи се изсмя триумфално.
— Джони Кари и вярност! Високопарна фраза… като английското милосърдие или папските деца. На теб, миличка — прошепна тя, — ти давам още месец. Фигурата ти все още не се е обезобразила съвсем. Знаеш ли, той никога не е искал да има деца.
— Може би не е искал твоите деца.
Но стомахът на Елизабет се беше свил от доверителния тон на графинята.
— По този въпрос сме единодушни. Представяш ли си го с някой ревящ пикльо в ръце? През живота си той дори не се е докосвал до бебе.
— Откъде би могла да знаеш?
В мига, в който думите излязоха от устата й, Елизабет пожела никога да не ги беше изричала.
— Защото го познавам, скъпо мое момиче, откакто е станал господар на имението си. Аз го познавам, а ти — не.
— Тогава е срамота, че не се е оженил за теб.
Внезапно Джанет Линдзи издаде гнева си, а добре пресметнатата й злоба бе изместена от бурно възмущение. Бялата й кожа стана грозно червена.
— Да не си сбъркала пътя, Джанет? — чу се от тъмния коридор гласът на Джони, студен и безизразен.
И двете жени се обърнаха, за да видят как фигурата му изплува от мрака. Той застана под украсената с дърворезба рамка на вратата. Светлината, идваща от стая та, подчертаваше керемидения цвят на кадифеното му сако и ледената му усмивка, лишена от всякаква сърдечност.
— Говорих с Калрос за теб — каза тихо Джони. — Той прояви пълно разбиране. Някога е имал съпруга, която е обичал.