Талисманите на Шанара

Жените и старецът покорно тръгнаха, шмугнаха се сред тълпата и покрай кордоните, обкръжили от двете страни вратата на вътрешната стена. Оттук поеха към града. Когато се отдалечиха от Тирския път и свърнаха по страничните улички, където нямаше стражи на Федерацията, Мати Ро изплю боядисаната плодова обелка, която бе напъхала в устата си и каза:

— Предупреждавах ви, че е рисковано!

— Е, нали успяхме да влезем? — подразни се Морган. — Стига сте се оплаквали, а ми покажете къде да си измия тази мътилка от очите!

— Да мълчите и двамата! — сопна им се Дамсон Рей и им подвикна да побързат.

Вече всички бяха в лошо настроение. Бяха се изпокарали, докато решат кой да дойде в града, а трябваше и да действат бързо, защото предстоеше Падишар Крийл да бъде екзекутиран. Разполагаха само с ден и половина, което не беше достатъчно, за да се предприеме опит за освобождение, тъй че Морган реши да промени първоначалния си план. Щеше да влезе в града заедно с Мати и Дамсон, които трябваше да намерят Кърта. В най-добрия случай разполагаха с този ден и нощта, за да открият Кърта, да доведат Чандос с останалите независими през подземните тунели, да измислят план за спасяването на Плдишар и да го приведат в действие. Морган настояваше да влезе в града веднага, за да се ориентира какво да предприемат по-нататък. Не можеше да си позволи да чака, докато падне нощта и намерят Кърта, за да вземе решение. Дамсон и Мати пък твърдяха, че всеки негов опит да се промъкне покрай стражите излага всички на голяма опасност. Дори и за тях беше трудно, но двойно по-опасно щеше да бъде, ако трябва да вземат и него. Не можеше ли да обмисля нещата тук? Нима не беше прекарал достатъчно време в града, за да се ориентира?

Така протече спора им, но накрая Морган го спечели с аргумента, че не може да мисли за никакъв план, докато не разбере къде държат Падишар, а това значи да отиде в града. Цената на неговата победа беше, че трябваше да тръгне без Меча, което бе неотклонното изискване на двете жени. Биха могли да се маскират успешно, но не и ако той носи оръжие. Твърде големи бяха шансовете да го открият. Той се противеше, но жените не отстъпиха. Мечът на Лех остана при Чандос.

По една уличка Дамсон ги отведе до страничната врата на изоставена сграда, блъсна я, и те влязоха в задушното и прашно помещение. После тя затвори вратата, минаха през стаята и през друга врата влязоха в следващата, също толкова задушна стая, която извеждаше към малко дворче. Излязоха сред сенките на ранното утро и едва доловимия аромат на диви цветя, необяснимо как пораснали в един сенчест ъгъл на иначе пустия двор. Отидоха под един навес, където бяха струпани стари инструменти и скамейки от работилница. Дамсон остави своите спътници и се отдалечи с една тенекиена кутия в ръка. Когато се върна, тенекията бе пълна с вода и тримата се измиха.

После преровиха парцаливите вързопи и измъкнаха оттам обичайните си дрехи. Преоблякоха се и седнаха да обсъдят какво ще правят оттук нататък.

— Първо ще се опитам да се свържа с Кърта — каза Дамсон, като решеше сплъстената си червеникава коса. Прибра я грижливо назад и я върза с шалче. — Ще му оставя знаци, от които да разбере, че съм тук. Като се върна, ще опитаме да научим нещо за Падишар, след което ще ви оставя някъде и ще изчакам идването на Кърта. Той може и да не се покаже, ако ви види всичките — не ви познава, а при сегашните обстоятелства сигурно ще бъде много предпазлив. Ако дойде, двамата ще доведем Чандос и хората му и ще се срещнем с вас призори. А ако не…