Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Стана от леглото, изми се и се облече, изяде закуската си, опрян на крепостните парапети и загледан към пейзажа, който се откриваше в светлината на новия ден. Отново се замисли за Коглин, за всичко онова, което старецът го беше научил. Преповтори си цялата литания от закони и мъдрости, които бе придобил при своето преображение от смъртен човек в Друид, цялата отминала история на Друидите. Той внимателно си припомни как трябва да се използва магията — онази, която вече беше изпробвал и онази, която още не бе изпитал.
И най-после си припомни събитията от съня и тайните, които му се бяха разкрили. А имаше и други тайни — само няколко, но важни, които бе почувствал накрая, при докосването на Аланон. Наученото започна да му подсказва отговорите на някои въпроси, които оставаха неразрешени до момента. Цялата история на Четирите земи от времето на първия съвет в Паранор представляваше един модел на онова, което се случваше сега. Събитията от миналите седмици придаваха колорит и форма на този модел. Но тъкмо сънят и прозренията, които му беше дал, хвърляха светлина, позволяваща отчетливо да се види моделът.
Още не беше ясно защо Рен бе натоварена да спаси живота на Елфиге.
Още не беше ясно защо Пар бе изпратен да открие Меча на Шанара.
Но онова, което липсваше най-вече, беше истината за тайната на Шадуинската сила.
Той най-сетне се изправи и заслиза надолу към подземията на замъка. Мърко мълчаливо го следваше като сянка зад гърба му. Реши да вземе дивата котка със себе си. Коглин му я беше поверил в края на краищата. Негово задължение беше да се погрижи за нея. Не можеше да я остави заключена в тази Крепост, а и тяхната близост можеше да се окаже полезна. Усмихна се на тези мисли. Истината беше, че Мърко щеше поне малко да замести липсващия му Коглин.
Спусна се до най-дълбоките подземия на Крепостта, за да докосне каменните стени и да усети живота, заключен в тях. Магията веднага се надигна в него, покорна на неговите заповеди, и той обгради с магическа стена всичко освен себе си, така че нищо да не може да проникне вътре до завръщането му.
После заключи вратите на Паранор и отново се озона в света. Заспуска се надолу по склона и навлезе в гората, където бе сенчесто и хладно и не проникваше горещина. Мърко вървеше с него, благодарен, че е отново освободен от стените, сред които бе затворен. Спускаше се сред сенките по някоя следа, за да ловува и от време на време се връщаше отново край Уокър, за да се убеди, че той е още там. Вървяха на север от мястото, където беше погребан Коглин, без Уокър да погледне нататък. Вече беше се сбогувал със стареца и предпочиташе да остави нещата така.
Денят отминаваше и скоро щеше да се мръкне. Огненото кълбо на слънцето се спускаше на запад към Драконовия зъб. Горещината бавно отминаваше и настъпваше вечерна прохлада. Уокър и дивата котка вървяха с равна крачка. Пред себе си виждаха огньовете на Федеративната армия, разположила стана си в Кенънския проход. Войниците вече се бяха нахранили и стражите бяха заели своите постове.
Към полунощ Уокър и котката вече се бяха промъкнали незабелязано покрай тях и се отправиха на юг.
XXI
Дъждовете, които застигаха Елфите от Западната земя и настъпващата Федеративна армия, още не бяха се разсеяли на западния хоризонт, когато една сутрин две опърпани жени, повели възрастния си сляп баща, минаха през градските врати на Тирс наред с какви ли не търговци, продавачи, търговски пътници и странстващи търгаши от околните села, които идваха тук да предлагат своите стоки. И те, както много други, бяха прекарали нощта пред вратите, за да влязат по-рано и да заемат удобни места на пазара, където се продаваха и разменяха стоки. Гледаха да се промъкнат колкото се може по-бързо. Старецът обаче ги баваше — подкрепян и от двете страни, той неуверено налучкваше пътя и предпазливо креташе из прахоляка.
Стражи на Федерацията бяха запречили входа както на външната, така и на вътрешната стена и проверяваха всеки минувач. Ако някой им се стореше подозрителен, издърпваха го встрани. Досега бяха свикнали да проверяват само излизащите и им беше необичайно, че трябва да следят и кой влиза в града. Но утре на обяд щяха да екзекутират Падишар Крийл, вождът на независимите, и Федерацията се боеше от евентуален опит за освобождаването му. Всеки подобен опит, колкото и добре прикрит, със сигурност щеше да се провали, защото градският гарнизон беше в пълен състав — около пет хиляди войници — и бяха взети извънредни предохранителни мерки. Въпреки това не биваше да се оставя нищо на случая, и тъй, стражите край градските врати бяха получили изрични нареждания да проверяват всеки, който влиза.